Не мога да кажа, че е гадателство. Сънувам много от нещата, бижутата, песните тон по тон. Когато се явих на единствения „Златен Орфей”, на който съм участвала и получих някакви награди в песента ми „Ела” имаше уникално соло за обой. То беше уникално рококо-барок соло, свирех го на пианото, но не чувах инструмента, който да го изпълни. В същото веме оставаха съвсем малко дни до края на срока, в рамките на който трябваше да предам нотите, за да ги аранжират. Една нощ просто чух гласа в главата си „Обой, обой”. Събудих се като обезумяла и осъзнах, че солото ще се изпълни с този инструмент. Съвсем случайно на следващия ден се запознах с един млад музикант – обоист. Песента се получи прекрасно, потвърдиха го покойният вече Вили Казасян и оркестърът. Когато пиша хубави неща те излизат от ръцете ми директно. Въобще не се и замислям. Само знам, че трябва да хвана химикал или пиано. Ако нямам просто записвам идеята на един стар касетофон, за да не я забравя.
Гледам на карти таро и на други. На г-жа Анна – Мария Татой гледах на най-обикновени, описала съм случая и в разказ.
Паралелът между начина на живот в Гърция и България
Няма разлика. Единствено ми липсва обществото, в което съм се движила в България на времето. Сега вече го няма и там. Много бавно започнах да оформям един много малък кръг, защото гръцкото музикално общество не допуска лесно нови хора. Аз се отдръпнах малко от музиката и реших, че по други канали ще достигна до целта си. Просто е ясно, че за това е необходимо много време.
Другото, на което започнах да се научавам и нямах преди е да бъда търпелива. Гърците са ужасно спокойни хора, бих употребила и думата мързеливи. Отскоро не се дразня, но преди това ме изкарваше извън равновесие. Истината е, че климатът има много голямо значение за това явление. Приличаме си много като нации, но и се различаваме. Гърците в никакъв случай не са лоши хора. Не бих искала да обидя българите, но ние сме една идея по-притворени и по-коварни. Ние като че ли се опитваме точно тях да прецакаме, а исторически е доказано, че няма как да стане. И понеже не можем да го постигнем, особено напоследък покрай кризата се говорят само лоши неща за Гърция и гърците. Това не прави чест на моя народ, защото аз не съм чула нито една лоша дума за българите и България от грък. Това са моите лични наблюдения. Българите искат да им помагат, да бъдат оценявани. В мига обаче, когато видят гърба на човека започва едно плюене и чернене, което е типична българска черта и е неизкореняема.
Гърция, кризата и еврото
Гърция трябва да излезе от еврото. И дори мисля, че не само тя ще излезе. Принципно нямам нищо против Европейския съюз, но за нашите малки страни не е полезно. Нищо няма да навреди на Гърция да се върне към драхмата. Напротив. Тя така ще си върне позициите, богатствата, достойнството, производствата. Гърция е една много богата страна, която днес прилича на на затворен в клетка силен звяр. Трябва да дойде мишчицата, да прегризе въженцето и да отвори клетката. Не зная кой ще бъде в ролята на мишчицата.
Кризата е световна, тя не засяга само Европа и Гърция. Първо, тя е духовна криза и естественият ефект е да прерасне в икономическа криза. Но това не се диктува от Европа. Кризата ще продължи и ще придобие други измерения.
Чалгата
Мнението ми е, че чалгата си отива. Визуално бих я определила като един загноял израстък, който или го режеш или си изсъхва сам с времето, като апандисита. Когато не му обръщаш внимание той не се възпалява и ти живееш с него. Така както той обира мръсотията на организма, така и чалгата обира духовната мръсотия не на 22-те години на прехода, а на много време преди това. Духовното унищожаване на българите е започнало още в петте века на турско робство. Но дори и те не са успели да сразят толкова много силния дух на хората. след края на този период има няколко години на съживяване, но след това започва нов запад до тоталното смазване на българина до земята. Когато той вече няма интерес към нищо друго освен това да се нахрани, да се наспи, да се облекчи той е идеална почва за развитие на нещо друго. В продължение на дълги години ние живяхме в една „мъртва зона”. И тогава избуяха най-низшите страсти в българина. Това го има и в историята на музиката. Първобитният човек открива оръдието на труда, започва да коли животни, за да се храни, облича една кожа, за да не е гол, но това не му стига. Или да се разиграе, за да се разтовари от физическата си енергия или да попее, след като вижда, че и другите животни го правят. Така възниква първото възпроизвеждане на шумове от природата. Това, което влияе много на човека са първобитните ритми – африкански, индийски, цигански или арабски, в които самият ритъм въздейства на първа чакра на човешкото същество. Това е сексуалната енергия. Този ритъм се използва в страшно много видове музика от различни страни – азиатската, африканската, в маанетата, в циганските кючеци, в гръцкото цифтетели и други. По-ниските социални слоеве, за да освободят енергията си използват тази музика и тя моментално задейства енергията в първа чакра. От там вече се получава желание за секс, разплождане, продължение на рода и т.н. Това го има в чалгата.