По време на Първата световна война онези в Гърция, които разработвали лигнитни мини, смятани за стратегически ресурс, били освобождавани от военна повинност. Едни обясняват начинанието на младия по онова време Казандзакис с дезертьорски мотиви, други са склонни да мислят, че той просто е искал да изкара пари, тъй като финансовото му състояние не било цветущо. Не че кой знае каква работа падала в лигнитната мина, затова и досега в Ступа казват полу на сериозно, полу на шега: „Ако искаш да фалираш, вземи Казандзакис за съдружник!”. Зорбас е надзирател на работниците, с емпирични познания по металургия, по-скоро иманяр и златотърсач, търсещ метални, а може би и златоносни жили. Може и Казандзакис се е надявал, че заедно ще открият злато и ще забогатее – но ето че златото, на което се  натъкват, добива образ половин век по-късно с издаването на романа «Алексис Зорбас», направил съвременна Гърция и Крит разпознаваеми на световната карта. Още тогава двамата съзнават, че копаят не толкова за доходоносна руда, колкото навътре в златната жила на приятелството. И двамата знаят добре, че търсенето на лигнит по крайбрежието на Мани е практичен повод, само прах в очите на хората. „Ние гледахме час по-скоро да залезе слънцето, да си отидат работниците, та да се проснем и двамата на крайбрежния пясък, да хапнем от вкусното ни селско ядене, да пийнем от сухото критско вино и да подхванем приказките.” Казандзакис признава в романа: “Да си поиграя на капиталист, на собственик на магнитна мина, на делови човек, и ако играта ми сполучи, да кажа тогава, че не съм си играл, ами че съм твърдо решил да променя живота си.” А всъщност обикновено Казандзакис пишел, докато Зорбас и останалите прокопавали галерии под земята, понякога само отивал при работниците да ги нагледа.         
На брега на Калогрия на Казандзакис гостуват и поетът-орфик Ангелос Сикелианос заедно с напредничавата му съпруга – американката Ева Палмър, заедно с която десетилетие по-късно ще организират Делфийските тържества. Съпругата на Казандзакис Галатия и Ева били първите жени, появили се на този плаж по бански костюми и пушейки цигарета. Селяните смятали мъжете им за омагьосани, подвластни на самодивска омая. Казандзакис бил толкова начетен и образовен, че местните селяни казвали за него, че изучавал «Соломониката» - апокрифна книга, съдържаща откъси вдъхновени от Талмуда и от еврейското кабалистично учение. Тоест, вярвали, че се занимавал с магии, посвещаване, прорицания, гадателства.
Мястото на действието - Ступа - е крайбрежно курортно селище в Пелопонес в подножието на внушителната планина Тайгетос в месинската част на Мани, което очарова посетителя през всички годишни време. Освен с хубавия си плаж Калогрия, то се слави и като базов лагер за обхождане на непристъпните къщи-крепостни кули в Мани, гората-природен резерват Василико, живописни църкви и уникални селища със запазени калдъръмени улички, както и ждрелата на Вирос и Риндомос. На няколко километра североизточно от Ступа - в Прастовá – и до днес са запазени сградата на лигнитната мина и галериите, където Никос и Йоргос се престрували на капиталисти, на работодател и работник. Административната сграда на предприятието е купена през 1964 от вече покойния немския художник Руди, днес тя е собственост на дъщеря му Катерина, която заедно с приятеля си я реставрира с намерение да подслони там резиденциален център за различни изкуства. Някогашната обрасла като джунгла градина е вече спретната, а каменната сграда - реновирана с вкус. На няколкостотин метра може да бъде видяна и къщата на вдовицата, станала жертва в романа на критския мачизъм, но всъщност не по-малко изложена на риск от свирепостта на маниатите, както ще видим по-нататък.
Наш гид по време на обиколката по планинския склон над Ступа с администрацията на мината и лигнитната галерия е Катерина Ексархулеа. Тя е внучка на кръщелника на Зорбас. Прадядо й бил хазяин на Зорбас, който отсяда в дома му, докато с Казандзакис разработват „предприятието”, и така става кръстник на новородения й тогава дядо, като му дава името си – Йоргос. На крайбрежието на Калогрия Казандзакис прекарва месеци от 1917-1918. В южния край на плажа се намира пещерата, използвана от него като „кабинет”, където е писал произведенията си, а в северния е схлупената варосана къщичка с няколко черничеви дървета отпред, където е живял писателят. Колибата, където той пише, че се оттеглял, за да изучава Буда вече не съществува, била е разрушена по време на унищожителното земетресение през 1927.
Ежегодно от 2007 (обявена от министерството на културата на Гърция за „Година на Казандзакис”) насам дружеството „Политистикос антилогос” (Каламата), което ще рече “Контраслово за култура”, организира тридневни прояви, посветени на Казандзакис. Михалис Димитракопулос, Танасис Пандес и Андреас Загакос от окръжния град на Месиния, където се намира Ступа, са двигатели на замисъла и го осъществяват в рамките на по-широката инициатива „Мрежа на градовете на Казандзакис”. Става дума за места свързани с живота и творчеството му. Това са Ираклион, където е погребан писателят, село Велвендос на Олимп, където е роден Зорбас, остров Егина в Сароническия залив недалеч от Атина, където творецът от Крит прекарва две години по време на хитлеристката окупация на Гърция, Скопие, където Зорбас преживява последните години от живота си и където е погребан, и Ступа - пресечната точка на житейските траектории на Казандзакис и Йоргос Зорбас. Никой от тримата ентусиасти от Каламата не е професионален литератор – Михалис е преподавател по физика, Танасис е журналист, а Андреас има кафетерия на морската променада в града. Сработването им е прекрасен пример за това какво могат да направят някои хора, на които може би най-точно приляга думата общественици-будители, за духовната свяст на местните общности.