Жените на Мани са замесени от сурово и кораво тесто, още се разказва историята как заклали със сърпове влезлите в едно село турци, тъй като в онзи момент мъжете им отсъствали. Макар и този случай да е по-скоро изключение, тъй като в общи линии Мани никога не е бил завладяван от турците. Твърди се, че маниатите плащали данъка си „от разстояние”, подавайки торбата с парите привързана на дълга гега, за да не се приближава прекалено много турчинът. Разказват и случая за заминал отвъд океана мъж родом от Мани, който по силата на стародавната традиция бил призван един ден да се завърне, за да убие някого, когото нито познавал, нито очите му били виждали. В Мани вендетата представлявала нескончаема верига от убийства за отмъщение. Причината можела да бъде почти всякаква: нанесена обида, злепоставяне, клевета, прегрешаване, нанесени полски вреди по нивите, политически разпри, разногласия между наследници, приставане на булка, разваляне на годеж, прелюбодеяниие, отмятане от дадена вече дума и др. В Меса Мани до съвсем неотдавна дадената дума била равносилна на подписан договор и професията натариус е доста нова. Тогава се заклевали в мустака си. Ако кажели на някого: «Ще ти оскубя мустака косъм по косъм» означавало, че скоро ще гърми кремъклийка. Фразата «ако ме докачиш на чест, имам деца и в гроба да пратя, и в затвора” била парола за началото на вендета. „Вгартос” се нарича отмъстителят,  който трябва да пролее кръв. Той бил избиран с жребий, оттам и думата „вгалтос”или „вгартос” (изтеглен, изваден).
Доказателство, че своеобразната философска система на Казандзакис все още занимава не само читателите, но и неговите литературни събратя, е неотдавна излезлият роман на съвременния гръцки автор Филипос Филипу “Смъртта на Зорбас”, чиято фабула се върти около последните дни от живота Зорбас, като отделя героя от романовата му персона, подчертавайки разминаването между истинския живот и неговата литературна възстановка, но и правото на писателя на творчески произвол и митологизиране. Нещо подобно Филипу прави през 2003 г. с романа си “Последните дни на Константинос Кавафис”. Тук герой е един творец, поставен в реалистичен и исторически сверим контекст, какъвто е александрийският поет, а в новата книга на Филипу главен герой е Йоргос Зорбас, реалният прототип на дарения с романово битие от Казандзакис персонаж. Времевата и пространствена рамка, в която се развива действието на романа, са август месец на 1941 г., природата и морето на Егина, където Казандзакис живее по онова време, и в по-малка степен домът на Зорбас в Скопие. Авторът успява да докосне и една диахронична струна на екзистенциалната перипетия: връзката изкуство-живот.

1 Всички цитати са в превод на Георги Куфов по изданието „Алексис Зорбас”, изд. „Народна култура”, София, 1973.