[9]8 Богородица Хрисоспилиотиса (от златната пещера) - манастир, основан през 4 век от солунските монаси Симеон и Теодор в Мега Спилеон (Голямата пещера) в Калаврита в Пелопонес, посветен на Богородица. Всички реликви, освен иконата на Богородица, станали жертва на последователни катастрофи. - Бел. авт.

[10]9 Михаил Ралис Исис - благородник от Пелопонес, предводител на силите на Спарта, генерал-губернатор на стратиотите и надзорник на ахейските стражници (ЕЛПА, стр. 8).  След битката при Патра (август 1466) бил заловен от Омар и набит на кол. За сведение споменаваме имена на “стратиоти”, действали заедно с М. Ралис, както са упоменати във венецианските източници (списъци за заплати, за повишения и пенсии и др): Братята Емануил, Николаос и едноименният Михаил Ралис, братята Маркос-Епифаниос и Коркодилос Кладас, Матеос Сфрандзис, Николаос Гредзас, Исаакиос Ралис-Ласкарис, братята Петрос, Алексиос и Гинис Буас, Исаакиос Ренесис и др. (История на гръцкия народ, Национален изследователски институт, т. 1, стр. 265). - Бел. авт.

[11]10 Бертолдо д’ Есте. Кондотиер (наемник). Един от предводителите на сухопътните сили на венецианците в Пелопонес, пада убит още през първата година на войната. В “Гърция под турско робство” на К. Сатас четем: “…След като Бертолдос рекрутирал и от Крит голям брой злодеи, на които наказанието било опростено, натоварил войската в Навплион..” . (К. Сатас, стр. 2 и История на гръцката нация, т. 1, стр. 265). - Бел. авт.

[12]11 Омар - турски генерал, достигнал разцвета на славата си в средата на 15 век. Баща му бил прочутият генерал Турахан и Омар го придружавал по време на победоносната му кампания в Пелопонес. След превземането на Коринт от Мохамед II през 1458 султанът го назначил за управител на тази нова провинция. През август 1466 обърнал в бягство при битката при Патра гръцко-венецианските войски. (Многотомна гръцка енциклопедия, т. 18, стр. 859). - Бел.авт.

[13]12 Стратиоти - конни бойци (гърци или албанци), обикновено във формирования от 25-50 души, леко въоръжени (нож, ятаган или боздуган). Формированията им се състояли от членове на едно семейство (род) и предводителите били въздигани по наследство. - Бел. авт. (История на гръцката нация, т. 1, стр. 261 и 264-5). - Бел.авт.

[14]13 Варваригос - Якопо Барбариго, интендант на Пелопонес. Пада убит в планинските проходи на Сидирокастро, отвъд Саравалио, където преследва, въпреки че гърците били на противно мнение (“...ромейските първенци и целокупният народ...” според Хрониката на Сфрандзис) турците и където, според израза на анонимен хроникьор, “...бил предизвикан пълен разгром на венецианците” (История на гръцката нация, т. 1, стр. 270). - Бел. авт.

[15] 14 Виктор Капело - венециански адмирал и генерал, наследник на Якопо Вениеро. Допринесъл за това Закинтос и Кефалония да възприемат венецианското влияние и след като наследил Вениеро превзел островите Имброс, Тенедос, Тасос и Самотраки. В Атина, където побързал да се притече на помощ, тъй като Акрополът не бил паднал и след като взел 900 пленници при обсадата, не останал задълго, опитал се да окаже помощ при Патра, където обаче венецианските сили вече били разгромени, и завършил живота си през 1467 на остров Евбея, където умира от апоплектичен удар. (Гръцка енциклопедия, т. 131 стр. 231, История на гръцката нация, т. 1, стр. 269 и К. Сатас, стр. 16). - Бел. авт.

[16]15 Сигизмондо Малатеста (1417-1468), владетел на Римини, прословут кондотиер и главнокомандуващ на венецианските сили в Пелопонес. Привърженик на Георгиос Плетон Гемистос и на неоплатонизма, той пренася костите на философа през 1466 от Пелопонес в Италия (История на гръцката нация, т. 1, стр. 269 и ЕЕ, т. 17, стр. 82) - Бел.авт.

[17]16 Георгиос Генадиос Схолариос - роден в края на 14 век. Ерудит, отличил се в двора на Мануил Палеолог, а по-късно при император Йоан. С последния той пътува до Ферара и Флоренция и работи за обединяването на православната и католическата църкви. След завръщането си се разкаял, станал монах и обявил война на привържениците на унията. След падането на Константинопол е избран за патриарх, но на два пъти е принуден да се оттегли, може би поради раздорите, предизвиквани от високомерния му характер. Оттегля се окончателно в Серес и умира през 1468. - Бел. авт.

[18]17 „Закони” - основният от трудовете на Плетон, в който той развива програма за обществено и политическо реорганизиране въз основа на философската си система и неоплатоническите си убеждения. В него проличава размахът на визията на Плетон, след като дръзва да предложи общата собственост като лек срещу задълбочаващата се с обедняването на селското население социална несправедливост.

       Веднага след смъртта му ръкописите на „Закони” били конфискувани от владиците на Епир, които ги предават на неговия фанатичен противник и защитник на православната вяра, патриарх Генадиос Схолариос. На свой ред той ги изгаря публично. За щастие откъси от „Закони” в препис са оцелели и за пръв път са издадени през 1858 от издателство „Александър” в Париж. (Plethon traite des lois) (Гръцка енциклопедия, т. 20, стр. 729). - Бел.авт.