Откъс от романа “Седем пъти пръстенът” на Измини Капандаи

27 Август 2014 / 16:08:37 GRReporter

5342 прочитания

Измини Капандаи е авторка на множество романи, изследователски трудове и документални филми. Отличена е с Наградата на християнска книжнина през 1990 и с литературната награда “Костас Уранис” на Атинската академия през 1992. Нейни произведения са превеждани на много чужди езици. На българските читатели е позната с романа “Седем пъти пръстенът” в превод на Здравка Михайлова и издаден през 2005 от издателство “Балкани”. GRReporter ви представи гръцката писателка в ексклузивно интервю на Здравка Михайлова.

ИСТОРИЯ ПЪРВА

АХЕЯ, 1466-1494

Вземи пръстена ми

и при теб пази го.

Сапфир е камъкът му,

за благородник е наречен,

красив и изключителен,

носи го вместо мене…

“Флорос и Пладжия Флора”

(Народна балада)

С горчилки и беди изпълнен беше онзи час

с ридания и сълзи и писък на възбог.

Когато турци влизаха по домове на първенците

прозорците трошаха, изтръгваха вратите,

и от света обител прокуждаха монаси

от манастири праведни девици…

“Ридание за Константинопол”

(Народна песен)

Кратко описание на случилите се във времето на първата новела исторически събития

Възползвайки се от раздорите между двамата братя Палеолози, през 1458-1459 Мохамед Завоевателя подчинява полуостров Пелопонес и впоследствие се превръща в заплаха за венецианците, които притежават владения там.

Последните подстрекават гърците да се разбунтуват и така през 1463 г. избухва първото, след падането на Константинопол, организирано въстание начело с Михаил Ралис от Спарта и Петрос Буас.

Първите успехи са последвани от поражения, дължащи се на непосредствените и добре обмислени реакции на турците, както и на липсата на организация у венецианците.

Цял Пелопонес се превръща в поле за премерване на силите, селата са опожарени и обезлюдени, жителите им са изклани не само от турците, а и от братята по оръжие венецианци.

Съответни противоборства през същия период се наблюдават и в по-широк населен с гърци район (Халкида, Малоазиатското крайбрежие, Егейски район, Кипър, Северен Епир, Родос, Агия Мавра[1]1, Химара и др.)

Нашата история се отнася главно до първите три години (1463-1466) от бунта, завършила с победоносната за турците битка при Патра, докосва се до междувременно настъпилите събития и завършва с бунтовете, последвали слуха, че Шарл VIIIе купил правата над византийския трон от Андрей Палеолог. Те избухнали главно по крайбрежието на Северен Епир и завършили безславно, тъй като в онзи момент венецианците преценили, че не им е изгоден този ход в играта, която се водела между турците, самите тях, папа Александър Борджия и поробените гърци.

(Източникът на информацията е изданието "Гърция под турско робство", стр. 55 от "История на гръцкия народ" и "История на най-новия елинизъм" от А. Вакалопулос).