Галерия

3

2

1

КЮРЦАКИС: В Ню Йорк ме впечатли „странното очарование, което упражнява този мегалополис дори върху човек, закърмен със „стара Европа и още по-древна Елада”, като мен, който пристига в Америка изпълнен с резерви. Това ме накара да се замисля по-дълбоко над страховитата магнетична, притегателна сила на американския модел у поколения емигранти наред, населявали и в крайна сметка създали тази необозрима страна. Но този модел, колкото и да е станал – и става – обект на масов износ, не е обобщим; мощта му все пак има предел. Това, според мен, е причината поради която „Америка по света” няма да успее да се превърне в една нова Америка. Поне днес, тя повече напомня на една глобализирана провинция лишена от център. Това обяснява отчасти безбройните напрежения, насилствените националистични пробуждания, изявеният антиамериканизъм, който изригват почти навсякъде като субпродукт на самата „американизация”. „Някогашният тип човек” („старият свят”) се съпротивлява и все някога си отмъщава. И ако днешното човечество не успее да си направи необходимите изводи от тази констатация, нашето „глобално село”, от което вече не можем да избягаме, ще продължи да се препъва, олюлява и лашка агонизирайки.

ВЪПРОС: Неотдавна вие се завърнахте от Париж, където бе представено френското издание на книгата ви „Като роман” със заглавие „Диколон”. Какъв отзвук имаше тази книга?

КЮРЦАКИС: Все още е твърде рано да се кажа... Знаете ли, новогръцката литература и по-общо новогръцката култура са по същество непознати, да не кажа несъществуващи територии във Франция. Гърция не е на мода, като изключим проблемите, които предизвиква в еврозоната (сякаш те не са вродено присъщи на европейската валута). Такава я показват големите медии, които налагат техните моди дори в литературата. При все това, дори самият факт, че книгата бе издадена от едно малко, но с голям обхват сред френските литературни кръгове издателство Verdier, тясно свързано с най-добрите книжарници във Франция и фактът, че много собственици на книжарници вече са я прочели и обикнали, е добър знак –може би не само за моята работа.