Галерия

1

България предприема първите стъпки към размразяване на ледовете през 1956, когато между двете страни се разменят дипломатически представители, но само на ниво аташета. В продължение на много години Гърция повдига много проблеми, сред които са и репарациите. В крайна сметка, след като стигат до някакво сближаване на позициите през 1964 се подписват споразумения, които уреждат спорните въпроси, сред тях и репарациите. След като двете държави поемат ангажимента да ги уредят възстановяват пълните си дипломатически отношения и разменят посолства.

Тук отново имаме едно сериозно намаляване на техните размери. Нещата се уреждат, като се обвързват със спогодбата „Моллов – Кафандарис” и се прави опит да се види кой какъв има, след като се сложат всички финансови претенции. В края на този процес се приема, че България има да плати една неголяма сума от 7 милиона долара, които приема ангажимента да изплати за срок от 12 години в стоки. Изплащанията са приключили към края на 70-те години. Така на практика България урежда въпроса, защото от тук нататък не остават никакви, дори и формални претенции. Колкото по-рано се уредят финансовите въпроси, толкова е по-добре за двустранните отношения на държавите.

Гърция и германските военни репарации

Да повдигаш 75 години след края на войната въпроса за репарациите е по-скоро някакъв дефицит на възможности да се вземат финансови решения. Да тръгнеш да търсиш някакво решение, което да „закърпи положението” временно са закъснели и популистки искания, които не звучат особено убедително.

Освен това трябва да признаем, че в това следвоенно възстановяване на света, което в крайна сметка всички държави извън социалистическия лагер са ползвали огромни финансови потоци, а Гърция е един от големите бенефициенти поставянето на въпроса за репарациите е абсолютно неадекватно. Личното ми мнение е, че това е израз на финансово безсилие.

Трябва обаче да подчертая, че не съм се занимавал с подробности с проблема на световните репарации и в това число между Германия и Гърция. Разглеждам ги през призмата на репарациите, които са искани от България, начина, по който са били издигани. И от тази гледна точка мога да твърдя, че принципно репарациите не представляват един убедителен аргументиран дълг.

Това, с което трябва да сме наясно е, че всяка война носи тотален финансов хаос и задължения. Но лично за мен, връщането към нея не е решение.