Галерия

1

Веднага след началото на икономическата криза в Гърция различни личности и политически партии започнаха да повдигат въпроса около военните репарации, които по думите им Германия дължи на Гърция за щетите, предизвикани по време на окупацията на страната през Втората световна война.

Докато предишното гръцко правителство гледаше на него от известна дистанция, при все че създаде комисия, която се нае със задачата да изчисли на каква сума възлизат те, днешният кабинет е категоричен, че ще изиска от Берлин да изплати цената на предизвиканите по време на войната щети. Ангажиментът бе поет лично премиерът Алексис Ципрас в специална реч пред парламента.

Междувременно министърът на правосъдието Никос Параскевопулос посочи, че ще подпише решението на Върховния съд, по силата на което гръцката държава ще може да конфискува германски активи, намиращи се на територията на страната, за да удовлетвори близките на жертвите на клането в село Дистомо.

Дискусията около германските репарации неминуемо предизвика въпросителни и около това доколко останалите две страни-окупаторки – Италия и България са изплатили своите ангажименти след края на Втората световна война.

GRReporter представя сложния лабиринт на българо-гръцките отношения в периода между и след двете световни войни в разговор с Даниел Вачков - доцент доктор от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

Началото на проблема с репарациите след Първата световна война

Проблемът с репарациите се превръща в един от най-болезнените международни проблеми след края на Първата световна война през 1919, когато в серията от мирните договори, които са изработени с победените държави – Германия, България, Унгария, Австрия, Османската империя, наред с различните санкции, които им се налагат, едни от най-тежките и най-спорните след време ще бъдат размерите на обезщетенията, които победените държави трябва да изплатят на победителките. Това е свързано с обявяването им за виновни за разпалването на войната и всички възникнали щети. Ето защо идеята на мирните договори е, че победените, които носят вината за войната трябва да платят за щетите.

Още тогава се появяват няколко големи проблеми при определянето на репарациите. Първо, остава усещането, че те не са формулирани достатъчно точно, ясно и конкретно. В много случаи те представляват едни фантастични суми. Разглеждал съм българските възражения срещу обвиненията, че българските войски са унищожили даден брой животни или железопътен парк. Те показват, че според статистиките на претендиращите държави те не са разполагали с толкова много добитък или железопътна мрежа. Тоест, първото нещо, което се появява е усещането, че щетите са прекомерно преувеличени. Големият проблем всъщност е, че  през всичките тези претенции, които повдигат победените не оставят усещането за някакви наистина ясно и конкретно представени щети. От една страна всичко е доста преувеличено и от друга – изобщо не може да се докаже, че тези щети са предизвикани само от държавите, които са обвинени, че са виновници за войната.

Даниел Вачков е доцент д-р от Института за исторически изследвания при БАН. Роден е в София на 4.09.1964. През 1990 завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1991-1992 специализира в Европейския университетски център в Нанси (Франция), където се дипломира. През 1997 защитава докторат на тема България и Обществото на народите 1920-1939 (финансово-икономически взаимоотношения). От 1997 работи в Института за исторически изследвания при БАН. Изследва проблемите на стопанското и финансовото развитие на България през XX век. Съавтор е на 3 монографии и 5 учебници и учебни помагала. Автор е на над 70 научни публикации.

В хода на войната един материал може да бъде унищожен и от самите  изтеглящи се войски на собствената ти държава. Така че, тук принципно започва един голям спор, който трудно може да докаже кои са размерите на щетите и кой ги е причинил.

Другият проблем, който ще възникне след Първата световна война е, че в крайна сметка на държавите-победителки се определят едни абсолютно невъзможни за обслужване репарации. Това много бързо показва колко уязвима е тази система. В момента, в който започват да не плащат, поради невъзможността да го направят. Това важи особено за Германия, която през 1923 практически рухва финансово, а Окупацията на Рур води до една невиждана дотогава в световната история хиперинфлация, когато марката достига изключителни стойности на девалвация.

В резултат още тогава става ясно, че репарациите не само не са инструмент, който може да помогне за икономическото възстановяване на света и Европа след войната, а напротив - той задълбочава проблемите и открива пътя за развитието на национални вражди и възхода на крайни националистически режими и движения. Всъщност много често възходът на тези крайни националистически движения в победените държави се дължи именно на факта, че те се чувстват жестоко наказани с непосилни репарации.