Галерия

1

достолепие пред жестокото убийство на любимото

тяло, което ти би искала редом с тебе да блести,

с осанка на лъв, най-снажният в Кипър,.

дързък и силен, приветлив и красив,

но ти не му се порадва. (Толкова неща, които

си искала да му кажеш, но така и не му каза).

Други те хулят: двуличница, блудница

на Средиземното море, амбициозна и безскрупулна, с поглед

към властта. Най-напред сводниците те подлъгват,

дома си мърсиш, после към най-големия си

враг прибягваш, към безбожниците генуезци,

да отмъстят вместо теб за убийството на мъжа ти

воюваш с тях по хиляди начини, но злото

вече е сторено. Дала си им повод като спасители

на теб и кралството ти да се коронясат. А те

вероломни каквито са, на лукавия сатана деяния, от Папата

нареждания получават и скверен благослов,

който заради онази стародавна алчност на латините

ламтеше заедно със правоверния ислям да погълне ромейския род.

Ридаеш за сина си и оплакваш съдбата му

злощастна. Ден и нощ държан гладен и наказван

несправедливо от добрите ти закрилници,

но щом видя до него жена да се задържа,

ти дълбоко я намрази сякаш бе Джуана.

Да ги изтребиш искаше, отрова да им поднесеш,

но пое по пътя на изгнанието в родината си

като издънка на кралски род и се кротна. Но

вече не те тачеха и каталаните. Мястото ти

в манастира ти показаха силните, а на погребението ти

се погрижиха като за кралица на далечен остров,

с три кралски присъствия бляскаво да те почетат.

Вечерта приятелят ми изцеди всички извори.

Утрото ни свари без да сме открили истината

Елеонора. Елеонора Арагонска, Линора

на нямата любов, на страстите разпалени

и на злощастните любови, всичко ще да си намразила,

не само властта единствена твоя вярна дружка 

в превратностите на съдбата отново те видях

да обикаляш като кралица на една компания

из тесните улици на Барселона.

Очите ти лукави все още ме терзаят.

Никозия, януари 1994

Бележки:

Повод за написването на това стихотворение са, от една страна, някои вълнуващи разходки из Барселона, изпълнени благодарение на каталонския елинист Алексис Сола с точни исторически и други подробности, а от друга, съвременни събития, ситуации и манталитети-нагласи, характерни за днешния политически и обществен живот в Кипър (но и в Гърция и в Европа), които се опитвам да опиша и понякога напразно да проумея. За историческата основа на някои от стиховете читателят би трябвало да има предвид летописния разказ на Леонтий Махера за крал Петър I и Елеонора Арагонска в „Повест за сладката земя Кипър”, всъщност цялата втора и трета книга на „Хрониката”, отнасящи се до царуването на Петър I и на Петър II. – Бел. авт.

„улицата на Търговците“: Става дума за ул. Carrer dels Mercaders в Барселона, където се

намира къщата, в която е живяла Елеонора Арагонска, каталонската кралица на Кипър

(1333–1416). – Бел. авт.

„Както свети Георги при вест за беда”: Алюзия за модерната статуя на свети Георги в Барселона, на която светецът е изобразен в мига, когато гол, върху неоседлан кон се впуска да помогне на града. – Бел. авт.

„манастирът/на „Света Екатерина”, а сега Покритият пазар“: Старият Покрит пазар на

Барселона (Mercat de Santa Caterina) се намира на мястото, където някога се е намирал

манастирът на Света Екатерина; там, според историческите сведения, е погребана

Елеонора. – Бел. авт.

„тръгнах (а заедно с мен и ти) по улица „Пикасо“: Пикасо е живял в Барселона от 1895 до 1904 г., в района, където се намират Пазарът на Света Екатерина и днешният Музей Пикасо. – Бел. авт.

„Mucher con Mantilla“ („Жена с мантиля"), „señora Canals", „Jacqueline”: Портрети на

жени от Пикасо, част от експозицията на Музея Пикасо в Барселона. – Бел. авт.

„единствената ми утеха е Богородица на Морската шир/недалеч от дома ми тя ми

напомня за „Света София”: Църквата Santa María del Mar в Барселона (1329–1382) е

построена в същия архитектурен стил като „Света София” в Никозия (1209–1326). –

Бел. авт.

 МЕСЕЧИНА СПОМЕН НАД ПАЛЕРМО

Бяхме проникнали в съня през пролуката

отворила се в небесата, без покрив

беше сградата. Времето пантократор

снишаваше се небето с облаците

устремени в бяг заедно с луната.

Така магическо да беше всичко посред

храма да беше зевът величествен

за да се слива изкуството небесно

със естеството на небето – каза ти

и се обърнах да погледна. Избуяваше дърво

прорасло произволно, облято в лунна