Кипърският поет Михалис Пиерис е следвал литература и театър в Солун и в Сидни, Австралия. Автор е на редица студии, книги и есета в областта на кипърската средновековна литература и съвременната гръцка поезия и проза. Подборка от събраните му стихотворения със заглавие „Метаморфози на градове” (1978-2008), от които са и предлаганите тук творби, е издадена в Русия (2002), Италия (2008), Румъния (2011) и Франция (2012). Негови произведения са превеждани и на други европейски езици.
Българското издание на „Метаморфози на градове” в превод на Здравка Михайлова ще се появи в края на този месец с марката на издателство ”Фондация за българска литература”, в поредицата „На Острова на блажените”.
ПОГЛЕД КЪМ АВСТРАЛИЯ
Liebe und Einsemkeit
Liebe und unerfüllbare Sehnuch
Sind die Mutter der Kunst
ХЕРМАН ХЕСЕ
В съня ми ти се спусна, повелителко,
свари ме късно снощи натъжен
докато болката си умножавах,
четейки стиховете на чужд поет.
Че на изкуството майка са
любовта и самотата,
лишението и несбъднатият копнеж.
И бе такъв какъвто го оставих го образът -
скръбен и печален –
събота сутрин духаше вятър студен
и трябваше да прекося седем морета,
два океана и три континента,
но сварих в сетния миг на раздялата,
когато ти възвиваше да съзра светлината
която обливаше тила ти,
стройната ти шия как се извива
и една последна целувка която ми изпрати
най-съкровеното от мене да изцежда
а парещата сълза която преглътна
нощем да ме задавя.
Не! Няма да оплаквам любовта ни.
Страстта, която ни владее няма да превърна
в думи и хартия. Сълзата аз не разпродавам
за да ти угодя. Шарлатанино, нетърпеливо чакащ,
и лукави читателю. Вероломно и
безболезнено празния си живот да спасиш.
В ритъма на живота ти ще вляза
наново, пиленце и лястовице моя,
и разстоянието ще изпия
душата си ще дам
продавайки и собственото си изкуство.
Там където те оставих, там ще те срещна.
Атина, юли 1992
Бележки:
Мото: Любов и самота| Любов и несбъднат копнеж | са Майката на Изкуството). Стихове на Херман Хесе от стихотворението му „Поглед към Италия” (Blick nach Italien, 1920). – Бел. авт.
ПОЕТЪТ И ЛЪЖОВНАТА МУЗА
Предпочитам капка кръв пред чаша мастило.
ЙОРГОС СЕФЕРИС
Случи се там в подивелия бар в зимните нощи
на Ретимно. Не във водовъртежа на болен мозък,
теглен от разюздано въображение. Бе там
не като привидение сънно или къс момичешки
хитон. А съвършена плът блудна със очи
и с устни, гледаше те на бара, усмихваше се,
гледаше те, но се извръщаше на другаде, с разума си
не знаеше какво иска. Свиреп инстинкт на хищник
я направляваше. Изчакваше тялото да отсъди,
на необуздания му импулс единствено се доверяваше.
Всичко оттам се претегляше. На въплътената
мисъл повеление. Не сплетни на ума.
Наоколо женихите гледаха с обезумял поглед.
Сред тях и Той, там го усети, в дъното
на огледалото, пиян. Отдалеч нишан му даваше,
а отблизо му казва, с дрезгав, но привлекателен
глас, подкупващ: „Не си тръгвай сега виж
сърната тръпне в ужасяващите челюсти
с лъвовете заръфали я за врата
и нежните крайници, кръвожадната им мисъл
плътта й да подхранва. Не си тръгвай сега. Приближи
тялото си да докосне това тяло. Пробудената нейна
плът словото ти да озари. Не си отивай, навън
нощта е непрогледна, вали, пустеят
улиците, не отивай да те погълнат водата
и гъстият мрак. Да се задържиш в треската
на битката, да се сгромолясаш в пропастта, в която погледът й
те зове, маниерът ти да бъде на мъж поемащ риска.
Ръката ти във вълчия капан, в ямата тялото ти,
и тъй от една пропаст към друга, докато не остане вече следваща.
Тази победа, която стъпва в дива бездънна пропаст“
каза и от огледалото изличи се.
Нощта вече започна доста да помътнява.
Дойдоха шотове и заминаха, танцът им
върху бар-плота се вихреше. Жилите
сега проблясваха като ножове остри.
Фифти-фифти отсъди картата: към пропастта бездънна
или към черната река. Всичко беше на ръба
животът се разиграваше в издръжливостта, в силата
чак до жестокия час когато стигайки до предела,
ще трябва да избираш между добро и зло
тази нощ реална да изцедиш докрай.
И тогава в транса, в дълбокото пиянство
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
