Галерия

1

поет, в далечната Сития извайва

мощни стихове. Със знание и маниер.

Венеция, февруари 2003

Бележки:

„Високи са водите”: Намек за явлението Aqua Alta, характерно за Венеция. – Бел. авт.

„Свети Теодорос“: Най-старият светец на Венеция от византийския период. Статуята

му се извисява на входа, който води от Канале Гранде към площад „Сан Марко“ – Бел.

авт.

„Campo Salvador”: Площад във Венеция, където се намира Храмът на Спасението, в

който е гробът на Катерина Корнаро. – Бел. авт.

Катерина Корнаро е била последната кралица на Кипър преди островът да премине във

венецианско владение (1489). Когато се оттеглила в Азоло, недалеч от Венеция, събрала

около себе си група поети и книжовници, към която вероятно принадлежали и авторите

на кипърските стихотворения в стила на Петрарка, една от най-ранните лирически

поетически форми в новогръцката литература. – Бел. авт

„на кръговрата/въртележката и от ветровете/тайни застигната”: Препратка към впечатляващите начални стихове на две върхови произведения на критската и на кипърската книжнина: „Еротокритос” на Виченцос Корнарос и „Девети юли 1821” на Василис Михаилидис. – Бел. авт.

„като свещ / угаснала при паленето“: Тази фраза събеседва с първия стих на кипърски

любовен сонет от шестнайсети век. – Бел. авт.

„заекващия славей”: Така нарича себе си кипърският поет Василис Михаилидис в

стихотворението „На приятелите читатели“, поместено вместо пролог в стихосбирката

му със заглавие „Болнава лира“, Лимасол 1882. – Бел. авт.

ЕДНА НОЩ В ГРАНАДА

Влязохме в града по здрач,

видяхме го в часа когато променя

цветовете си и водите потъмняват

сварихме го на превала на деня

жена която се приготвя за вечерно

излизане, полугола, еротична,

тесни улички с плочници и покриви –

градини поднебесни с ухаещи саксии.

Нищо че си град омагьосващ, ти ще си и град

на паметта, прошепнах и изведнъж нимфи

се раждаха облечени в бяло и месечината

огряваше за миг лицата им,

а после отново изчезваха, завръщаха се

обратно във живота със спомена за тази нощ.

Не знам какво ме изплаши, няма да успея

помислих си, кога да вляза кога да изляза

от такъв град докато приведен преминавах

завоя покрай Портата на Елвира, където минаваше

Ел Сид и откъдето минаваше и Ти,

бежешком окървавен. Сега вдясно

секс шопът, а вляво „Ханът на

Атина”, не знам какво ме изпълни

с такава меланхолия, няма да успея

чувствах го да взема със себе си

няма да успея да видя нищо – когато

обръщайки се те видях, на един праг

стоеше накитена и силна,

и отривисто ме погледна с глас

магнетичен в разжарения поглед.

Никога не влизай в град митичен

на здрачаване, когато всичко се мержелее,

променят се контурите белязани от

чудата асоциативност, време стародавно

ги управлява задвижено загадъчно

с изкуството на арабите. Никога не влизай

в град по здрач с такава припряност

в жена-ламя се превръща с поглед

призрачен. Сега ще си отидеш сякаш аз

ще завия в пряката и завинаги ще се изгубя.

Но вляла съм, знай, отрова

в душата ти да помниш винаги

че нищо не си видял, не си вървял

в този град, който тъй лесно

не разтваря бедра, ако не го захраниш

със мечта, по стоте стъпала да слезеш

във вековете — време е да си вървиш казваш

(да си вървиш!) но дължиш завръщане

на любовта, не го забравяй. В този град,

който очаква да спиш със него

милосърдно в нощите на Алхамбра.

Гранада, 12 декември 1998

Бележки:

„Портата на Елвира“: Става дума за „Puerta de Elvira”, която водела към древния иберийски град, който се намирал на юг от Гранада и с течение на времето се слял с нея. – Бел. авт.

„Ел Сид“: Rodrigo (Ruy) Díaz de Vivar (1040–1099), герой на средновековна Испания,

легендата за когото е придобила в испанската литература измерения сравними с мита

за „двуродния” (майка му била византийска принцеса, а баща му арабски емир) герой

Дигенис Акритас в новогръцката книжнина. – Бел. авт.

„Алхамбра”: Старият арабски град в най-високата точка на Гранада, уникален