Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Валс с дванадесет богове” на Лена Манда

05 Юни 2015 / 08:06:09  GRReporter
5929 прочитания

- Няма никаква връзка с мъж!

- Тогава какво става?

- Малко ме боли стомахът...

- Напоследък често те боли стомахът. Ходила ли си на лекар?

- Работя сред лекари, ако не си забравил!

- Напоследък дори си беше правила изследвания! И какво показаха те?

- Нищо сериозно... Някаква язва...

- И това не е ли сериозно? Защо не си ни казала нищо?

- Защото няма нищо!

- Трябва ли да се оперираш?

- Не влизам в операционна току-тъй! Язва има половината планета!

- И какво прави половината планета, когато има язва?

- Внимава за хранителния си режим и пие хапчета! Това правя и аз! Гледай си, значи, работата и ме остави на мира!

- Първата и най-сериозна моя работа сте вие трите и, естествено, детето ми! Затова остави дивотиите! Хапчетата помагат ли ти, когато имаш болки?

- Особено много. За щастие!

- Тогава защо не вземеш сега, щом те боли?

- С какво да го взема, бе човек? Как да го изпия без вода? Да отворя уста и да чакам да се напълни с дъждовна вода ли? Като отидем в таверната, ще има, предполагам, вода и ще взема пустото хапче! Наду ми главата!

Костис я погледна сериозно. Изнервеният глас на Елпида прекъсна разговора на задната седалка и Наталия и Марина поискаха да разберат какво става, но вече бяха пристигнали.

Таверничката беше пълна. За щастие предвидливостта на Костис да запази маса им беше осигурила място сред толкова народ, който се наслаждаваше както на вкусната кухня, така и на атмосфера, изпълнена с топлина, излъчвана от камината, и двамата китаристи, които тихо напяваха известни песни. Костис забеляза, че щом влязоха, Елпида изчезна в тоалетната и когато се върна, след доста време, беше по-спокойна, а чертите й по-малко изопнати.

Първите мезета и виното пристигнаха. Всички вдигнаха чаши да отправят пожелания към Марина, но ги свалиха, без да се чуе никакво пожелание. Самата Марина се беше вкаменила, загледана в нещо в другия край на залата. Останалите проследиха объркания й поглед. На една маса срещу тях, заедно с четирима други, седеше Филипос. Усмихваше се на нещо, което му казваха, докато магнитът на погледа й не притегли и неговите очи. Усмивката избледня, погледите бяха опожаряващи и се изгаряха един друг. Първа сведе очи Марина...

- Станала си бяла като покривката! Я ела на себе си! – скара й се Костис.

- Какво да правя сега? – попита го тя и отчаянието накара гласа й да се прекърши, а ръцете й да се разтреперят силно.

- Като начало остави чашата, ще разлееш всичкото вино върху себе си! – посъветва я строго Елпида. - Щом като, така или иначе, няма да пиеш, понеже си бременна, за какво я държиш?

Наталия, която седеше точно срещу нея, побърза да изтръгне чашата от ръцете й.

– Пийни малко вода, Маринче! – каза й меко тя и Марина се подчини.

Не смееше да погледне отново към мястото на Филипос.

- Какво прави? – попита тя Костис, който седеше до нея. – Гледа ли насам?

- Не, сега идва към нашата маса. Съсредоточи се! – отвърна й той, „нахлузил” представителната си усмивка, а Марина вдигна поглед, за да застане лице в лице с Филипос, който сега стоеше прав пред тях, усмихваше се и подаваше ръка на Костис.

- Добър вечер! - поздрави енергично, но и той беше смутен. – Не знам дали ме помните... срещнахме се в Навплион, но не се запознахме. Аз съм Филипос... С жена ви сме състуденти от университета...

- С жена ми ли? - За кратко Костис изглеждаше напълно объркан, но ритник под масата от Елпида, която седеше срещу него, го накара да се окопити. - А! С Марина ли? Разбира се! Каза ни го... жена ми!

Костис се изправи, подаде му ръка, каза си името, но беше сигурен, че Филипос дори не го беше чул. Вниманието му се беше насочило към онова, което го интересуваше.

- Как си, Марина?

Нежността в гласа му, очите му, които я милваха, не можеха да заблудят никого. Единствено самият Филипос смяташе за непроницаемо прикритието си на някогашен състудент.

- Добре... –  чу се като шепот гласът на Марина.

- Защо не седнете за малко при нас! – предложи любезно Костис. – Да се запознаете и с нашите приятелки... Елпида... Наталия...

Бяха представени едни на други и всички изрекоха стандартното „много ми е приятно”. Марина беше вперила поглед в бутилката с разхладителната напитка пред себе си. Дребните мехурчета изглеждаха неизчерпаеми и изключително подвижни. Само на нея й бе невъзможно да помръдне. Единственото, което можеше да направи, бе да следи разговора, който се водеше на масата. Костис играеше успешно ролята, която тя му беше натрапила. Другите две бяха просто зрители на един спектакъл, който самата тя беше режисирала още от Навплион. И да искаше нещо да промени, сега беше късно. Постановката се играеше не на сцена, а съвсем наистина.

Костис изглеждаше прекомерно жизнерадостен, докато настроението на Филипос започна да се променя, сякаш се бе разкаял за дръзката си инициатива. А когато Костис съвсем случайно сложи ръката си върху облегалката на стола на Марина, погледът му помръкна. Болката беше очевидна, червеят на ревността го глождеше и Костис дискретно отдръпна ръката си и запали цигара.

- Жена ми ни каза, че си дошъл от Ксанти, за да откриеш езикова школа.

- Школата работи нормално и успешно, бих казал... А ти с какво се занимаваш?

- Генерален директор съм на една фирма – представителство на автомобилни компании...

- Наистина... не попитах... макар че виждам... - запъна се той. Неловкостта го караше да обърква думите. – Искам да кажа, за бебето...

- А, да! Момиченце е и го очакваме в началото на новата година!

Ситуацията започна да излиза извън всякакъв контрол. Филипос се изправи в момента, когато осъзна, че издръжливостта му го напуска. Костис го разбираше. Можеше да почувства болката му заради тази жена, която желаеше и обичаше и за която мислеше, че е омъжена и щастлива с него самия.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus