Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Валс с дванадесет богове” на Лена Манда

05 Юни 2015 / 08:06:09  GRReporter
5931 прочитания

- Тръгваш ли си? – попита го.

- Да... компанията ми ме чака. Пожелавам ви всичко най-добро!

На всички отново им беше „много приятно". Марина вдигна очи, за да погледне неговите, от които капеше болка, и се сбогува с него.

Абсолютно мълчание се възцари на масата след оттеглянето на Филипос. Костис изпи виното си на един дъх и се обърна към Марина ядосано.

- Доволна ли си? – попита я. – Успешно ли изиграх ролята на добрия съпруг и щастлив бъдещ баща?

- Прекалено убедително, бих казала аз! - отвърна Елпида.

- Е, тогава, браво на мен! Само дето не се чувствам никак горд със спектакълчето, което разиграхме пред човека! Марина, чуваш ли, или си на друга планета?

Тя ги погледна уязвена. От очите й бяха готови да закапят сълзи. Обърна се към Наталия за помощ и тя не я предаде.

- Костис, поискай сметката веднага! – нареди тя и всички те, несвикнали на такъв авторитарен тон от нея, се стъписаха.

- Ще си тръгваме ли? – учуди се Костис.

- Естествено! Ако ти и Елпида ще я хвърляте на лъвовете, както възнамерявате, нека не става на публично място! В таверна сме дошли, не в Колизеума! – отряза го тя.

- Ама...

- Сметката! – прекъсна го тя и той отстъпи.

Костис хвърли поглед крадешком на онази друга Наталия пред себе си и се запита колко ли различни лица можеше да има тази жена. Едно нежно създание, което само за няколко секунди се превърна в същинска Елпида, за да защити и да закриля някого, когото много обича.

Влязоха в колата. Наталия отново се беше превърнала в нежната прегръдка, която познаваха, и бе приела в обятията си Марина, която плачеше умълчана.

- Марина... - Костис се чувстваше виновен и разкаял се, докато я чуваше да плаче. - Извинявай, ако съм бил рязък с теб. За да съм откровен обаче, дожаля ми за младежа, за дереджето, до което го докарах, без да искам... Не ми приляга, Маринче, да се пъча уж като баща и да го зашлевявам през лицето с едно щастие, което не ми принадлежи, когато всъщност знам, че му съчувствам, когато само с една моя дума бих могъл да му подаря Рая! Той те обича, моето момиче, не го ли разбираш?

- И аз го обичам... - прошепна през сълзи Марина.

- Тогава защо объркваме нещата? Кажи ми истината, пиленце, и няма да съжаляваш!

- Казахме вече, Костис. Страхувам се, че той ще се разкае... Ще си плюе на петите и тогава аз няма да мога да понеса това. По-добре е така...

С един поглед в огледалцето на колата Наталия го предупреди да не продължава разговора. Усещаше Марина разтреперана в прегръдките си и се страхуваше за бебето.

Пристигнаха у дома в дълбоко мълчание. Сложиха я да си легне, макар че не очакваха да заспи след такива вълнения. Почти се изненадаха, когато чуха ритмичното й дишане и разбраха, че  в крайна сметка сънят я беше оборил. Костис си тръгна. Чувстваше се като болен. Цепеше го силно главоболие, в устата му горчеше, сякаш беше пил отрова, а не вино. Искаше да остане сам.

Наталия меко притвори вратата след него и се обърна към Елпида, която седеше свита на кравай върху козяка.

- Ама че вечер!

- Най-малкото е недомислие! - Елпида се намести, опитвайки се да потисне гримасата от болка. Стомахът й беше по-зле тази вечер.

- Вечерта „недомислие”?

- Не! На Марина! Докъде ще стигне тази ситуация, можеш ли да ми кажеш?

- Не знам! Какво можем да направим, щом като тя не иска да каже нищо?

- Започвам да се убеждавам, че хормоните на бременността са я накарали да полудее! Вече не знае какво става със самата нея! И добре за нея, да речем, че тя има оправдание! Ами ти?

- Аз ли? Какво да направя? Да кажа на Филипос...

- Не говоря за Филипос сега! За Костис говоря!

- Отново не виждам какво мога да направя! И не викай, защото ще я събудиш!

- Чак пък такава плахост! Влюбени сте и двете! Обичате ги, но не се осмелявате, макар същевременно да знаете, че ще изтървате влака!

- Можеш ли да кажеш какво става с теб тази вечер? Ти не си на себе си и не разбирам причината! Какво искаш?

- Да вземете съдбата в ръцете си! Да предприемете нещо! Ще ги изгубите, не го ли разбираш? Спомняш ли си Анастасия в Навплион? Е, да знаеш, че светът е пълен с Анастасии! Все някоя ще се  намери и тогава... сбогом! Изтървала си го!

- Виждаш ли, че ти си тази, която не разбира? Аз го имам! Като приятел! Скъп и безценен и не възнамерявам да рискувам да го изгубя!

- И това стига ли ти? Когато копнееш за любовта му, за ласките и целувките му, можеш ли да се задоволиш само с едно безцветно приятелство? Ще бъдеш ли в състояние по-късно да станеш свидетел на връзката му с някоя друга, а може би и на един брак?

- Престани, Елпида! Това, което правиш, не е редно! Знаеш, че ме боли, и мисля, че ти доставя наслада!

- Аз ли? Би трябвало да ме познаваш по-добре! Не искам да те нараня, а да те накарам да се събудиш!

- Аз не спя! Знам точно какво правя... Колкото до Марина, съгласна съм с теб! Те двамата много се обичат! Жалко е да останат разделени, но колкото и да се опитвах да я накарам да промени мнението си, все се натъквам на упоритото й отрицание! - Наталия я погледна изпитателно, преди да продължи: - А сега, когато отново стигнахме до безизходица с нас, ще ми кажеш ли какво става с теб?

- С мен ли? Да не би да е дошло време да ми кажеш, че и аз съм влюбена!

- Не... не съм казала такова нещо, но... Елпида, нещо не е наред... Не съм сляпа!

- Не разбирам какво искаш да кажеш!

- Хайде сега! Много си отслабнала, не ядеш почти нищо, не пушиш вече. Какво става? На моменти си невероятно бледа...

- Детски трик, за да промениш темата на разговора!

- Елпида, не е така и ти го знаеш! Тревожа се!

- А не трябва! Много съм добре със здравето, като изключим един незначителен проблем със стомаха, затова и намалих храната и цигарите!

- Колко незначителен е този проблем?

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus