Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Мемоарите на Зевс" на френския писател Морис Дрюон

29 Декември 2015 / 15:12:40  GRReporter
7200 прочитания

Но не забравяйте също така, че всеки елемент от числата три и четири е троен, според това дали се разбира като принцип, кат проявление или като не-присъствие. Така три е девет, а четири дванайсет...

Зная много от вас, които няма да се хванат за главата, а просто веднага ще се почувстват оправдани за това, че имат нужда от нещо повече от своята жена. Но не е забранено и да си дадат сметка за необходимостта, която тласка понякога съпругите им в пламъка на друг огън и в ръцете на някой любовник...

Такива са нещата, и какви ли не още, така, както се явяват на боговете в пламъка на обикновен огън от лозови пръчки край брега на морето.

Съучастничеството между Хера и мене беше толкова съвършено през онзи ден, че размяната на един поглед ни беше достатъчна. Едновременно смалихме размерите си до човешки облик и ръка за ръка се приближихме до онзи рибар и неговия огън.

Рибарят ни покани да седнем и ни предложи от рибата си. Покани ни с онзи благороден и обикновен жест, присъщ само на онези, които или нямат нищо, или имат всичко - истинските бедняци и истинските царе.

Като същински владетел този рибар разполагаше с невероятни богатства, които не можеха да се вместят в нелепите граници на скромното му имане. Разполагаше с пясъка, на който ни покани да седнем, с безбрежното море, откъдето сръчните му пръсти бяха извадили рибата, с жаравата, пренесена в шепите му от сьседното огнище, с морския вятър, който разпалваше огъня. На това точно място и в този отлитащ момент той беше абсолютният цар на четирите стихии.

Не ни зададе никакви въпроси и се отнесе към нас безкрайно почтително. За гърка всеки пътник може да е бог. И гъркът не греши; вие, присмехулници, сте в грешка.

Никога, при всички начинания, които съм прикривал под мантията на човешкия образ, не съм вкусвал по-вкусно и по-изискано ястие от онези току-що извадени от водата риби, изпечени в собствената им мазнина, осолени със собствената им сол, поели аромата на тревите, върху които се пекат, и в които ние впивахме зъби, леко изгаряйки пръстите и устните си. Когато приключихме, рибарят ни благодари.

-    Защо ни благодариш, рибарю - попитах го, - ние сме тези, които ти дължат признателност.

-    Защото ми дадохте възможност да съзерцавам две млади, красиви и радостни създания, събрани от любовта; и защото благодарение на вас никога повече няма да се чувствам беден, тъй като аз, лишеният от всичко самотник, успях да нагостя онези, които са задоволени.

Хера и аз се спогледахме; ръцете ни се търсеха, пръстите ни сами се преплетоха, пръстите ни, почернели от загорелите люспи.

Какво ви казах току-що за числото четири? Имаше я Хера с красивите ръце; имаше ме мене, Зевс; имаше я любовта. Трябваше да го има и този рибар, четвъртия елемент, за да може любовта ни да стане реална и силите на живота да се задвижат.

Щастливи двойки, които пътувате из Гърция, винаги помнете, че ние, боговете, не изобретяваме всякога своята форма. Често, за да може в точния момент да бъде извършено точното действие, ние влизаме във вас, без да усетите. И тогава на някой плаж, подобен на толкова други, или прекосявайки някое бяло градче, или на скромна маса край прашния път, или просто пред кипарис, чийто изтънен връх споделя небесния свод, вие внезапно сте обзети от непонятна радост, едновременно пламенна и умиротворяваща. Това е вашият момент на лекота; всичко ви се струва благородно - у вас и около вас; и бихте искали подобно състояние да няма край.

Този момент на екзалтация е бил нашето присъствие. Не сте успели да доловите аурата около вас; но внимателните погледи я различават. А детската, зрялата и сбръчканата ръка, която ви поднася роза или тежък виолетов грозд, е протегната към временния бог, който вие сте.

Не парите са онова, което се очаква от вас, а поглед, плъзнал се по покрива, по детската бузка, по прасето, квичащо край кочината си; присъствието на щастието е винаги благословено.

На рибаря, който ни нахрани, направих най-големия възможен дар; нито внезапно забогатяване, нито почести, нито висок пост, нито дори име в преданието, с което да се чества срещата: ни; дарих го с това да е Щастливият рибар, който живее в хармония със стихиите, задоволява се със светлината, с пясъка, с полюшващото се вечно море, с това, че е съвършен като рибар; надарих го с онова добро телесно и душевно здраве, което позволява на човека, независимо от мястото му в земното царство, да се чувства цар; исках във всеки ден от живота си да чувства удовлетворение, че е, не че е Някой или Нещо, а че просто Е, преди да угасне, дух и тяло в едно, без излишен страх, в мек унес, като утихващ и заспиващ на брега огън.

Разбира се, Щастливият рибар не придвижва напред света, имам предвид вашия човешки свят; въпреки това е нужен на движението, защото не е мотор, а равновесие. Той винаги е там, за да разкрие любовта пред влюбените и за да предложи на завоевателите едно друго лице на истината.

 

Изворът под боровете. Кукувицата. Обвързването

         През тази нощ подарих на Хера звездите, тоест предложих й да подели моето небесно могъщество.

Как се случи това? Първо, защото се обичахме и имахме почтеността да си го признаем веднага щом го узнахме. Това е първата и необходима причина. И второ, защото взаимно си внушавахме илюзията, присъща на големите любовни решения, че всички дни занапред биха могли да бъдат подобни на този, който преживяхме.

Категории: Откъс роман Мемоарите на Зевс Морис Дрюон
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus