Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Мемоарите на Зевс" на френския писател Морис Дрюон

29 Декември 2015 / 15:12:40  GRReporter
3445 прочитания

Не вярвайте на разказите, че не съм успял да склоня Хера И че тя се поддала само срещу обещанието да царува над света. Онези, които разказват подобни басни, навярно търсят извинение за собствените си слабости.

В любовта се случва да ни откажат това, което искаме; но никога не ни задължават да дадем онова, което искаме да дарим. Л и не бих избрал за съпруга богиня, която ми е предложила толкова груба сделка.

Но истина е, че за момент се носим в естествения балет, в който всяка от две привличащи се сили нараства, преди да се влее в другата, като така придава по-високо качество и блясък на самото сливане.

Когато си тръгнахме от рибаря, отидохме да се изтегнем в една борова горичка край хладък извор; Хера пожела да се изкъпе в него. Не означаваше ли това, че иска да се пречисти преди любовта и същевременно изцяло да се поднесе на погледа ми? Между женското и водата съществуват очевидни съответствия, както между мъжкото и огъня.

Коленичила в самото сърце на извора, Хера обливаше ръцете си от слонова кост с течния кристал на водата. Съзерцавах великолепните й форми, обещаващи удоволствия и здрави деца. Внезапно ми се прииска да я гледам, без тя да знае, че я наблюдавам. Изчезнах.

Отначало тя ме потърси с поглед. После, потръпваща, се отдалечи от извора и очите й тревожно се отправиха към небето.

Беше часът, в който светлината започва да отслабва; слънчева колесница се спускаше към хоризонта и Афродита току-що беше появила, обсипана със студените скъпоценности, до кои я допуснах предишната нощ.

Афродита! Ето ви и обстоятелството. Ако не беше Хера, вярно щях да отида при бълнуващата богиня за още една изтощителна безсъница. Но ако не беше Афродита, щях ли така високо да оценя безспорните добродетели на Хера?

А тя, разтревожена, че не се завръщам, се обърна към боровете. Борът е дърво, което говори. И при най-лекия вятър игличките му затрептяват, зашепват като хиляди езичета. Но трябва умееш да слушаш боровете.

-   Къде е Зевс? - попита Хера. - Къде отиде? Но боровете бяха мои съучастници в изчезването.

- Ние не знаем, ние не знаем - шептяха те. - Чакай го и го впечатли с търпението си.

Тогава Хера седна замислена върху килима от сухи борова иглички с ясното съзнание, че съдбата й на богиня се решава и този момент.

И ето че едно зиморничаво птиче, пролетна кукувица, некрасиво, треперещо, със сива настръхнала перушина, кацна пред нея; подскачаше неумело на жълтите си крачета и надаваше монотонния си зов.

Хера се усмихна.

- Клето малко птиче, съвсем замръзнало и нещастно, от кой гнездо си паднало? - промълви с разнежен глас.

Тя взе птичето, което не се изплаши, и го постави на топло между гърдите си. Почувствах се толкова добре на това място, че възвърнах най-мъжествения си божествен образ. Но Хера, затваряйки ръце, задържа желанието ми в плен там, където се намираше.

- Мислиш ли, братко присмехулнико, че не те познах? - каза ми тя. - Маскировката беше добра, но трепереше прекалено за сезона. И защо прие образа на най-невярното птиче в цялото сън творение? За такава невежа ли ме имаш, че да не знам каква е кукувицата? Тя проявява настойчивост само за да призове женската, но веднага след чифтосването мъжкият я изоставя без друга възможност, освен да отиде и да снася в чужди гнезда малки сирачета, които ще станат толкова лоши, колкото и баща им.

- Хера, Хера, моя разсъдлива сестро - отвърнах аз, - ако се наметнах с подобна ливрея, не е ли именно за да покажа, че леконравното птиче очаква да бъде уловено?

Хера възвърна сериозността си.

- Зевсе, Зевсе, зная, че от момента, в който стана твоя, вече няма да мога без тебе.

Във Вселената няма мъжко създание, което да остане безчувствено при подобно изявление. Колко различна беше Хера от Афродита, която ме убеждаваше, че аз никога няма да мога да мина без нея!

-   Зная - продължи тя, - че други богини ще пожелават да те прелъстят и ще успяват. Примирила съм се, каквото и страдание да ми струва. Ти си цар на деня и на светлината; отвсякъде призовават блясъка ти. Но давай на другите, моля те, само дните и запази нощите за мене.

-   Ако ти увенчаваш нощите ми, красива Хера, каква нужда ще имам да търся през деня други удоволствия или други любови?

Така се говори, така се говори... преди това. Ние си вярваме. Така и е редно да бъде.

-   Знай обаче, че вече няма каква част от света да ти дам. Братята ми владеят морето, металите и мъртвите. Памет притежава спомените, а Атина - разума. Изкуствата са разпределени на музите; оставих скъпоценните камъни за пръстите на Афродита...

-   Не искам друго - каза тя, - освен да ме задържиш завинаги.

Ех, трябваше да се реша да направя каквото желаех. „Вземи си жена”, каза ми мъдрият Океан. Беше настъпил моментът на избор между обвързването и вечното търсене, веригата или пустинята.

С радост се оковах, отговаряйки:

- Завинаги.

Защото такова обвързване, синове мои, трябва да се прави само в радост. И бездруго съжаленията настъпват бързо! А ако съжалението ви докосне в момента на обещанието, предпочетете пустинята. Тя предлага повече възможности, отколкото се мисли; пътищата на блуждаещите, тръгнали към някакво уникално дело или завоевание, се връзват и развързват. Понякога дори може се повърви в двойка, със самота-близначка.

Категории: Откъс роман Мемоарите на Зевс Морис Дрюон
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus