Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Мемоарите на Зевс" на френския писател Морис Дрюон

29 Декември 2015 / 15:12:40  GRReporter
7199 прочитания

Но това не е състояние, което е подходящо за царете, ни пък за онези, които управляват някаква общност. Бъдете нащрек смъртни, със самотните владетели; от тях се пръкват тираните.

И така, Хера щеше да стане моя съпруга. Нямаше да има нищо свое освен мене, тоест щяхме да делим всичко. Властвайки над съня на царя на деня, тя ставаше управителка и господарка на нощта за вечни времена.

 

Сватбата на боговете. Четирите края на съдбата

До този момент първите прегръдки на двойка богове никога на бяха ставали повод за особени тържества. Когато богове и богини се съчетават, бракът им не съставлява радост освен за тях. Пожелах нашият да се превърне в празник за целия свят.

Преди зазоряване повиках Ирида; тя бързо полетя, вестителка на посланието ми, и когато денят настъпи, пътищата й около земята приличаха на пъстроцветна кошница от дъги.

Ирида казваше на боговете:

- Зевс ви кани на сватбата си. Имаше Съвет за властта; имаше Съвет за глада; днес ще има Съвет за щастието.

С леки ветрове отклоних от Олимп облаците, за да могат от долу хората да ни съзерцават; наредих втори трон да се издигне редом с моя.

В дълги процесии божествата заприиждаха от всички хоризонти. Фавни, дриади, наяди, излезли от реки, езера и гори, пристигаха със скокове и танци. Океан и красивата Тетида се носеха спокойни и усмихнати и всеки миг към тях се присъединяваше някое от неизброимите им деца. Изникнали също така от морето, старият Нерей и очарователната Дорида приближаваха, следвани от седемдесет и шестте нереиди; седемдесет и седмата, Амфитюта, вървеше редом с Посейдон, който имаше собствена свита от безбройни морски духове. Дори брат ми Хадес се съгласи да възлезе от царството на подземния свят; а Персефона, за която тъкмо започваше годишното пребиваване на земята, насочваше стъпките на слепия си съпруг. Майка ни Рея, разбира се, също присъстваше; но защо и в този случай продължаваше упорито да носи траурните си накити?

Когато боговете изпълниха обширния планински амфитеатьр, а слънчевата колесница се издигна в пролетното небе, ние с Хера пристъпихме напред, докато музите сляха гласовете си в най-прочувствения концерт.

Обгърната от бели воали, Хера носеше в едната си ръка розовия нар на бракосъчетанието, а в другата - скиптър от слонова Кост, на чийто връх беше кацнала кукувица, знак, че лекомисленото птиче е опитомено. Паунът й вървеше редом с нея, разперил горделиво опашката си.

Хера, доста резервирана и дори скромна до момента, имаше толкова високомерен вид, а в очите й така силно блестеше светлината на триумфа, че изпитах боязън за бъдещето. Но все пак аз бях този, който трябваше да внимава да остане господар. Главата ми бе увенчана със златна корона, а в юмрука си стисках снопа мълнии; орелът, царствената птица, беше кацнал на рамото ми. Някои се присмели, че сме вървели сякаш в птича клетка. Само че аз ви уверявам - бяхме красиви.

Сезоните и Грациите образуваха свитата ни; пред нас нимфи разпръскваха пролетни цветя. Хесперидите, пристигнали от далечната си градина, поднесоха на невестата малка кошничка със златни ябълки.

Както виждате, дъщерите ми не проявяваха към Хера никаква враждебност и без да се засягат от нововъзникналото й достолепие, споделяха радостта й. Това, че съумя да спечели добрите чувства на децата, родени от други мои връзки, доказваше интелигентността на Хера. Добрата съпруга прави така, че се омъжва дори за миналото на избраника си.

В първия момент събраните богове останаха изненадани, че пред тях се появява царица - защото именно за това ставаше дума. До предишната вечер Хера не разполагаше с никаква особена власт и ето че сега внезапно заемаше първото място. Беше толкова красива, толкова величествена, царствена по толкова естествен начин, щастието й бликаше и ето че изумлението отстъпи на въодушевлението, боговете като един се изправиха на крака, за да я посрещнат с овации. Виж ти, значи изборът бе добър.

Направих знак на Атина да застане на обичайното си място от другата страна на трона ми, права с копие и егида, за да покажа, че възнамерявам да запазя разума си. Тогава Темида се приближи и попита:

-    Вярно ли е, че си обещал на Хера да я задържиш завинаги като своя жена?

-    Да - отговорих. - И добавих: - Законът противопоставя ли се?

-    В тази област твоята воля да се обвържеш е законът. След това се обърна към Хера:

-    Обещала ли си на Зевс да бъдеш завинаги негова жена?

-    Да - отвърна Хера.

- Тогава - продължи Темида - боговете са свидетели, че ви двамата сте свързани.

Тя, която беше моята втора любима, не проявяваше нито одобрение, нито укор, нито съжаление. Само удостоверяваш безпристрастно.

Ала Метида, Деметра и Памет не се контролираха толкова добре.

„Бях твърде предпазлива”, сякаш се укоряваше първата. „Аз пък твърде обновена и непосредствена”, мислеше втората. „Бях прекалено стара за него”, казваше си нежната ми леля Памет.

И още други погледи се разменяха между богините, издавайки съжаление, завист, разочарование.

Защото при това взаимно обвързване, което, направено публично, придобиваше силата на закон, всяка богиня, опитала се занапред да ме привлече, щеше да отнема нещо на Хера; никоя от тях, дори и да успееше, нямаше да избегне същинското, висшестоящо положение на онази, която отнема, по отношение на тази, която притежава. Тъкмо в това Хера беше победителка.

Категории: Откъс роман Мемоарите на Зевс Морис Дрюон
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus