Галерия

1

Нека онези сред вас, синове мои, за които тази институция не се е оказала благоприятна, да ми простят; бракът е измислен от нас.

Цялата обсипана със звезди, Афродита раздаваше усмивки па всички страни, за да покаже, че нищо не може да й отнеме превъзходството на красотата, но беше видимо, че в сърцето й е забит трън.

Но откъде се разнасяше този вопъл, който стигна в един момент до ушите ми от далечните равнини на спомена? Надвесих се. О, това беше клетата Евринома с рибята опашка, която гледаше Олимп и виждаше напразните си мечти, осъществени от друга.

А този лек силует, който изпъкваше на фона на билата и се плъзгаше покрай редиците на боговете в ръка е крив рог, от който се сипят хиляди плодове? Скъпа малка Амалтея, вечна девойко, ти също беше там.

На земята потомците на цар Мелисей, на цар Келей, както и много други от царско потекло, които вземаха пример от тях, организираха в наша чест огромни и тържествени жертвоприношения. Колко само тлъсти волове с обкичени с листа рога, колко овни с гъсто руно бяха посечени върху пречистения камък на олтарите; шишовете се въртяха и уханията им, олекотени от мащерка, дафинов лист и розмарин, долитаха да зарадват ноздрите ни и да нахранят безплътните ни стомаси! Ами жарените златисти пилета, крехките гълъби, топлите баници от добре смляна пшеница, запасите от сирена с пикантен мирис за зимата, както и пресните, току-що излезли от калъпа, още млечни, които се разбиват с мед! О, деца мои, какво изобилие и каква сочност!

Сред толкова ухания разпознах веднага аромата на риба върху жар и финокио, който ни беше посветен от Щастливия рибар, сам на морския бряг. И сред толкова дарове този не беше приет с най-малкото удоволствие.

Ала шумът от пировете, който идваше отдолу, почти започваше да заглушава нашия; защото медовината, която става амброзия, когато достигне до нас, се лееше щедро в първите глинени чаши; а фините сили, които тя отключва, замайваха едновременно главите и на хората и на боговете.

Гледах своята красива Хера. Мислех за децата, които щях да имаме. Съзерцавах от трона си огромната трапеза, образувала се на Олимп, както и безбройните човешки трапези, сенки божествените, редуващи се в безкрая. Гледах фавните да се усмихват на водните нимфи; виждах млади смъртни жени да търсят с поглед бъдещия си избраник и да мечтаят за подобна на наша сватба. Колко целувки щяха да приютят тази вечер храстите, колко извори щяха да чуят размяна на клетви!

Бях щастлив; защото щастието ми, смъртни, се подхранва от вашите мечти.

- Хера - обърнах се към нея, - ние ще имаме синове. Бих искал най-големият от тях да бъде здрав, колкото изобретателен, толкова и трудолюбив, и да ми помага с огъня, така че да изкове за хората многобройните дарове, които възнамерявам да им направя.

В мене вече се оформяше образът на Хефест, божествения труженик Хефест, бога на труда.

От своя страна Хера също мечтаеше; мечтаеше за красив завоевател, господар, чиито победи я изпълват с гордост. Дали не вложи прекалено пламенно насилие в този блян? Плодът щеше да бъде Арес, богът на битките.

-   Пожелавам си още да ни се роди, така че да обезсмъртим този ден, дъщеря, която ще води тържествата занапред, ще бъде техен управник и ще налива божествените напитки, които предразполагат към любов; искам тя да е неизменно девица, вечно запазеният образ на това, което в момента си ти. Ще я наречем Хеба.

-   Ти мислиш за боговете и за мъжете — каза Хера, — а аз искам да мисля за богините и за жените. Отдавна ги чувам да стенат от родилните мъки. Нашият съюз ще бъде вечна благодат за тях, ако заченем божество, закрилящо ражданията, което да облекчава болките и да помага за благополучното освобождаване, Илития ще бъде името й. Благодарение на нея и смъртни, и „безсмъртни ще подсигурят приемствеността си...

Раждане, Празник, Труд и Война; нима съдбата на потомството ми не се състоеше от тези четири термина, а и вашата съдба, синове мои, вечно се върти около тези четири стълба?

Представях си безкрайната поредица на вашите поколения. Да, бях щастлив, доколкото един цар би могъл да бъде.

Вечерта падаше. Потърсих с поглед трите погледа на Хеката и видях, че ми направи утвърдителен знак.

По вашата земя възхвалите, песните и танците продължаваха. Боговете също пееха на Олимп. Отново съпроводени от Грациите, Сезоните и музите, Хера и аз се оттеглихме в обширното златно легло, приготвено за нас; и за да ни прикрие, нощта се разгърна като паунова опашка, нощта с милиардите звезди, на които отсега нататък Хера щеше да бъде господарка.

Пауза

Да се разделим, смъртни мои синове, с този щастлив спомен. Давам си сметка, че говорих дълго, по-дълго, отколкото е обичайно за вас да слушате. Слънчевата колесница потъна в морето; настъпи часът, в който отивам при Хера, както правя от хилядолетия. Уви, не всички нощи са сватбени.

Оставям на онзи потомък на рода ми, който разпознава гласа ми, да преведе думите ми на вашия език. И ако разказът му ви се стори неумел, нешлифован, понякога неясен или дори противоречив, не го упреквайте, не обвинявайте и мене. Недоразвитият човешки език не притежава модулациите на езика на боговете. Само вътре в самите вас, чрез медитация или бленуване около свещените думи, на моменти може и да успеете да хванете някой акорд от музиката на световете.