Галерия

1

В навечерието на деня преди църква ме къпеха, пощеха гнидите от косите ми и ме преобличаха с чисто бельо. На сутринта обличах празничните си дрехи, донесени от татко от града, които излъчваха приятен аромат на лавандула и караха съседските момчета да ме гледат със завист. Трябваше много да внимавам да не ги изцапам с восък от свещите и да не ги закача на някой от ръждясалите пирони, които се показваха от порутената дървения на клиросите. Татко също слагаше градски дрехи, представителен сюртук и елегантен фес, които никак не подхождаха на изсечените му черти и дебелите увиснали устни. Той ходеше на църква всяка неделя и след службата оставаше дълго в килията на отец Макариос, който беше изповедникът на манастира. В замяна на това майка ми рядко се вясваше там, само по големи празници, понеже не беше никак благочестива, поради което селските свахи разправяха за нея, че има връзка с нечестивия, когото всяка съботна нощ целува по срамотиите, за да ѝ даде сила да примамва мъжете. За нея се говореше още, че е майсторка в стягането на учкура1, което лишава мъжете от сили, че може да секне млякото на кравите и овцете, че ако произнесе определени заклинания, може да доведе момците в постелята си, яхнали метли или дървени лъжици.

Нямам представа дали майка ми действително владееше магическия занаят, но виж за разбиране, не се разбираше нито с поповете, нито с църквата и никога не целуваше ръката или епитрахила на отец Макариос. Лицето на татко пламваше от срам и обида всеки път, когато отецът идваше у дома с кръст или икона (тъй като нашето село нямаше друга църква освен манастирската), а мама, ако не успееше да се шмугне в някое скришно място, едва-едва се прекръстваше и то набързо и се правеше, че не забелязва бялата костелива ръка, която ѝ беше протегнал, за да я целуне.

А това беше много странно, синко, защото жените от селото кръжаха като мухи около отец Макариос.

Той беше млад мъж и в разцвета на силите си, с млечнобяла кожа и очи с цвят на кестен. Имаше глас на херувим, който често чувах да отеква като тръба в леденостудената църква на манастира, докато очите на отеца святкаха от гняв, понеже водеше стадото си изключително строго и не спираше да го призовава към покаяние.

По онова време не разбирах кой знае какво от проповедите на отец Макариос, а в църквата понякога ми се доспиваше. По време на литургията баща ми стоеше на колене и приканваше и мен да сторя същото. Каменният под на църквата убиваше коленете ми, гърбът ми се сковаваше, ставаше все по-трудно да го държа изправен, но се стараех, според силите си, да подражавам на татко, не от благочестивост (тъй като по онова време нямах вяра дори колкото калта под ноктите), а от гордост. Борех се с всички сили срещу съня и се опитвах да не откъсвам очи от строгото лице на отеца, което приличаше на изпитите от пости ликове на светците по нашите икони. Бабите от селото мислеха, че съм изключително набожен и ме милваха по главата, а в края на службата тъпчеха джобовете ми с набръчкани ябълки, корави като камък гевреци, стафиди и рошкови. Всеки път получавах и по няколко чашки от лекото вино, което носеха в църквата за душите на умрелите.

Един ден отец Макариос заръча на един стар и благ монах, брат Минас, да ме научи да бия голямото дървено клепало, чийто сподавен ропот призовава хората за служба в гръцките църкви. Брат Минас се оказа достоен учител, а аз доста бързо овладях майсторлъка му. Нещо повече, за кратко време придобих необичайна сръчност, която изтръгна една крехка усмивка дори и от отец Макариос. Тогава ме помилва за първи път и ми даде чепка грозде.

Безплътната ръка на отеца миришеше на босилек, подобно на топчестите пръсти на Янис.

Сега, колкото пъти се отбивах заедно с татко в килията му, претъпкана с прашни книги, отец Макариос сякаш ме гледаше с разбиране изпод красиво извитите си вежди.

Не измина дълго време и започнах да бия клепалото по-добре от брат Минас.

Набожните бабички гледаха на мен като на чудо. Обясняваха на баща ми, че съм роден, за да поема по пътя на църквата, а татко започна да се гордее с мен, дори ми купи нов сюртук от синьо кадифе, който ми беше позволено да нося само когато отивахме на църква. Само майка ми ме гледаше накриво и казваше, че облечен с попска фуста ще приличам на дявол.

Бях изключително горд от себе си, а когато една съсухрена старица веднъж ми целуна ръка в пруста на църквата, съзрях в това Божи знак. Започнах да спазвам строги пости само на хляб и вода. Никога не излизах да си играя и често молех татко да ми чете от Жития на светиите.

Като видя моето усърдие, татко ме научи на буквите от нашата гръцка азбука. А след като проникнах в тайната на четенето, станах още по-надменен, убеден вътрешно, че съм Божи избраник. Държах се хладно и презрително дори с баща ми, който по онова време не знаеше как да ми угоди: носеше ми от града книжки с молитви и ярко оцветени иконки, опитваше се да спира върбовата пръчка, с която майка ми ме налагаше дори и сега и започна да ме води по търговските си дела, горд, че синът му е благочестив като монах.

Но цялото ми благочестие беше само лустро, Немкиньо.