Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Животът на Костас Венетис" на румънския писател Октавиан Совиани

31 Юли 2015 / 09:07:22  GRReporter
5013 прочитания

Малко ме беше грижа за любовта на другите, не обичах никого и никой не ме обичаше, може би единствено татко държеше донякъде на мен. Исках единствено да ме смятат за необикновено създание, с много по-висше предназначение, отколкото обикновените хора. Ако дотогава познавах единствено силата на юмруците и лактите си, вече усещах в себе си някаква вътрешна сила, сила, която бях зърнал и в суровия лик на отец Макариос. И тя ми помагаше да понасям с лекота мъките, на които сам се подлагах или на които ме подлагаха други. Можех да живея дни наред само с къшей хляб и шепа маслини, без да ми се прищат ястията, които къкреха в гърнетата на майка ми. Можех да понеса върбовата пръчка, без да трепна, без да издам и стон, което караше майка ми да побеснява от яд и да казва, че съм обсебен от дявола.

Синко, бях добил себевладеене, необичайно за едно дете, а лошотията ми се закали и се изтънчи.

Вървях неизменно със сведен поглед, като се прокрадвах тихо покрай стените, както бях виждал, че ходят монасите, но душата ми кипеше от гордост.

 

Това, което за известно време ме извади от дяволското ми благочестие, беше загадката на женското тяло.

Трябва да знаеш, синко, че аз, Костас Венетис, не винаги съм чувствал единствено отвращение спрямо женската част.

Бог пожела никога да не съумея да се съеша с жена и да живея според закона на древните мъже от Содом. Дори и когато се случеше да проникна в задното отверстие на някоя жена, това отново се нарича содомия. И колкото необуздан се оказах в любовта с мъжете, толкова безсилен бях с жените.

Дълго преди да науча как се случва съвкуплението между мъжа и жената, бях забелязал, че при гледката на някои части от женското тяло мъничкият ми член се издува и се втърдява и това ми доставя огромна наслада.

Започнах скришом да хвърлям погледи под полите на майка ми и ме обземаше трепет при вида на белите ѝ дебели крака, които приличаха на тесто за козунак. Когато, омаломощена от узото, лягаше на кревата в спалнята, полите ѝ се вдигаха до горе и веднъж дори се осмелих да докосна крака ѝ, разголен доста над коляното.

Сънищата ми бяха изпълнени с бели дебели крака, до които долепях длани, изследвах ги с устни и език, смучех ги и ги хапех като бясно куче.

Тези сънища не ме изоставиха дори когато започнах да изтезавам плътта си с пост. Срамувах се от тази слабост, тъй като от проповедите на отец Макариос бях научил, че жената е същество долно, достойно за презрение. Но изкушението беше проникнало дълбоко в плътта ми, а примамливият лик на голотата често изникваше в съзнанието ми и ме караше да чувствам члена си като нажежен пирон.

В църквата, по време на служба, очите ми започнаха да се насочват към женското отделение и да дебнат за случайното повдигане на нечий сукман, което откриваше за миг, като в проблясък, глезена или част от прасеца. И там, в женското отделение, една сутрин открих Кива.

Кива (така се казваше и майка ми) беше момиче на около тринайсет години, което пасеше овцете на Кир Апостолис (тлъст като шопар и страшно стиснат богаташ, който на всичкото отгоре ми беше кръстник). Под черната груба рокля като на монахиня можеха да се отгатнат коравите ѝ гърди и мощните хълбоци. Беше израснала висока, по-висока от други момичета на нейната възраст, и държеше главата си високо изправена, като създание, родено да заповядва. Страните ѝ, подобно на тези на Янис, бяха с цвят на розови цветчета. Погледът ми я пиеше жадно, като се опитваше да се промъкне под дрехите ѝ за църква. Представях си тежките ѝ закръглени бедра и членът ми започваше да тупти и да се втърдява.

 

Дълго време след това снажното тяло на Кива беше обсебило всичките ми детски сънища. Сънувах, че сапунисвам краката ѝ от горе до долу с ароматния сапун на майка ми, донесен от баща ми от града и използван само по празници. След това облизвах сребристата пяна, която покриваше бедрата ѝ и беше сладка като захар и уханна като люляк, докато ръцете на Кива се пъхаха в дюкяна ми и опипваха члена ми. Обзет от бяс, повдигах полите ѝ още по-нагоре и разголвах гладкия ѝ корем. Пръстите ми търсеха трескаво цепката, която знаех, че жената трябва да има между краката си.

След такива сънища се събуждах изтерзан и плувнал в пот, с напукани от треска устни. Виденията от съня ми дълго време оставаха отпечатани в дъното на очите ми и измъчваха съзнанието ми. Промъквах се в пруста и измивах със студена вода пламналите си страни. Умолявах на глас Господ да ме пази от изкушението на женското тяло. Но и се гордеех със себе си, Немкиньо, като мислено се оприличавах на светците, измъчвани от телесни изкушения, за които бях научил от проповедите на отец Макариос. Изпитанията, през които преминавах, ми приличаха на знаци свише и си казвах, че на всяка цена трябва да победя плътта.

Настървявах се срещу тялото си, което смятах, че не съм измъчил достатъчно.

Тогава започнах да се самобичувам.

Татко имаше дебел кожен колан с големи медни нитове, който един ден успях да свия и с който скришом се захванах да бичувам до кръв гърдите, ръцете и краката си. Болката ме караше да изпитвам нещо като омая. Чаках с нетърпение да видя как от раните, които сам си причинявах, ще бликне кръв, която ме караше да изпитвам дяволска наслада и желание да бичувам крайниците си още по-яростно. Понякога се случваше да загубя съзнание и почти цяла нощ да лежа в локва кръв.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus