Галерия

1

Така ме откри една сутрин баща ми, който разказа на цялото село за изтезанията, на които подлагах плътта си. След това никой вече не се съмняваше, че съм Божи избраник. Когато се появявах по селските улици със смирената си монашеска походка и лицемерно сведени към земята очи, жените ме следваха с нежни, благочестиви погледи, а мъжете се блещеха към мен като към кой знае каква странност. Случваше се дори някоя по-дръзка невяста да ме помилва свенливо по бузата или да хване с два пръста брадичката ми, събуждайки члена ми от сън, понеже бичуването по никакъв начин не беше укротило развратните ми помисли.

По време на нощните ми припадъци миризмата на кръв се смесваше с видението на мощните крака на Кива.

Борех се срещу телесните изкушения, но не съумявах да ги изтръгна, макар че бях станал кожа и кости, а плътта ми носеше кървавите следи от медните нитове.

След това един ден отец Макариос ме извика в килията си и ме смъмри изключително строго, като ми нареди да сложа край на изпитанията, на които подлагах тялото си. Чувствах как погледът му сякаш прониква през кожата и ме пронизва до дълбините на душата ми. Упреците му ме унижаваха, тъй като осъзнавах, че отецът е съвсем наясно какво се крие под лустрото на моята благочестивост. Сведох очи към пода и побягнах колкото се може по-бързо, с пламнало от срам лице.

В този момент изпитвах смъртна омраза към отец Макариос, синко, а когато се прибрах у дома, изхвърлих на боклука кожения колан на татко.

Днес разбирам, че ранната ми склонност към разврат е дадена от Бога.

Монасите казват, че в земния си живот човек може да извърши двеста и четиридесет гряха и има четири възможни завършека: смърт, съд, рай и ад.

Но колкото и да е долно, нито едно човешко същество на може да се опетни с всички грехове. Някои се раждат по-склонни към гняв, други към разврат. Има скъперници и разсипници, завистници и мързеливци, горделивци и лакомници, крадци и убийци, пияници и курвари, като всеки се ражда по-склонен към някой определен грях, и само Бог знае защо се случва така. И когато ни изкривява, не ни изкривява еднакво, а ни отрежда различни видове кривота, въпреки че някои са по-криви от други.

Аз, Костас Венетис, съм създаден по-крив от теб, Немкиньо, но не се чувствам виновен заради кривотата си, защото съм се родил с нея, така както някои се раждат слепи, неми или сакати, отново по Божията воля.

Стигнах дотам да смятам себе си подобен на слепите по рождение, и щом слепецът не е виновен за липсата си на зрение, и Костас Венетис не е виновен за липсата си на любов и смирение.

Защото трябва да знаеш, синко: склонността към разврат показва неспособност да обичаш. Развратът се лекува с любов, а любовта може да бъде победена от разврата.

Аз, Костас Венетис, не съм се радвал на ничия любов и никой не се е радвал на моята, защото такава е била Божията воля.

Сипи ми още една глътка вино, защото силите ме напускат и усещам, че кръвта ми се сгъстява и изстива. Ако погледнеш ноктите ми, ще забележиш, че са посинели, което означава, че часът на нашата раздяла наближава. Но не искам да си отида оттук, преди да ти разкажа каквото имам за разказване и да ти оставя някоя и друга поука.

Превод от румънски:

Ванина Божикова