Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

"Теофилос", есе от Георгиос Сеферис и откъс от поемата му “Кихли”

20 Март 2015 / 16:03:09  GRReporter
3364 прочитания

                        в това етруско село, зад морето на

                        Салерно, зад пристанищата на завръщането,

                        на ръба на есенна буря, месечината

                        проби облаците и къщите по отсрещния склон

                        заприличаха на гледжосани.

 

                        Amica silentia lunae.

 

                        И това е брънка на мисълта, начин

да започнеш да говориш за неща, които трудно изповядваш,

когато не можеш се облегна на приятел,

                        измъкнал се тайно, който носи

                        хабер от дома и  другарите,

                        и бързаш да разтвориш сърцето си

                        преди изгнанието да те изпревари и да го промени.

                        Идваме от Арабия, Египет, Палестина, Сирия;

                        от държавицата Комагини, угаснала като малкия светилник,

                        често пъти се върти в ума ни

                        и велики градове, живели хиляди години,

                        а после превърнали се в пасища за добитък

                        в полета за захарна тръстика и царевичак.

                        Идваме от пясъка на пустинята, от морето на Протей,

души спаружени от публични грехове,

                        всеки вкопчен в някакъв пост като птица в клетката си.

                        Дъждовната утрин в тази падина

                        възпалява раната на всеки от нас

                        или това, което инак би нарекъл немезида, съдба

                        или просто лоши привички, коварство и измама,

или дори корист да се възползваш от кръвта на другите.

                       

Човек обръгва лесно на война;

                        човек е мек като сноп трева,

                        устни и пръсти, копнеещи по бяла гръд

                        очи, които примижават пред блясъка на деня

                        нозе, които биха тичали, нищо че са толкоз уморени,

                        при най-малкото подсвирване на печалбата.

                        Човек е мек и зажаднял като тревата,

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus