Галерия

1

И така, в старите времена, когато все още строяли църквите от камък, най-трудно от всичко било да се построи куполът. Камъните трябвало да бъдат подредени един след друг в редица и постепенно да се скосяват навътре, докато обгърнат кръга и куполът на църквата се издигне по образ и подобие на другия свод - небесния. Повечето хора не можели да разберат на какво се крепяли куполите и казвали, че както небесният свод се крепял по божия воля и не падал да сплеска земята, така и църковните куполи висяли на божествен конец. Казвали също така, че било добър знак, ако сводът издържи, тоест знак, че има Бог и той се грижи за света, държейки конците. Ако сводът е стабилен, Бог е на страната на света. Обратното, когато по някаква причина куполът рухнел, хората веднага започвали да се подозират един друг в страховити грехове, защото все върху някого трябвало да хвърлят вината.

По онова време те се взимали много на сериозно, като смятали, че единствено и само техните действия  предизвиквали земетресения, епидемии и наводнения; и че пак благодарение на техните действия всичко би могло да бъде избегнато. С други думи всеки вярвал, че е пъпът на света.

Същото, разбира се, смятал и император Юстиниян – той обаче имал основателна причина.

И така, за да изтъкне величието на своята държава и да запише името й незаличимо за вековете, той замислил амбициозен план: щял да построи най-големия храм с невиждан дотогава купол. Така нямало да има никакво съмнение къде се намирал центърът на света – в Цариград, срещу неговите палати. И за да почете Бог, който притежавал мъдростта да го направи император, решил да посвети храма на “Света София” – на Божията Премъдрост.

Повикал най-добрите архитекти на неговото време - Антемий и Изидор(6), които разбира се, също копнеели да останат в Историята. Разяснил им амбициозния план и им възложил проектирането и изграждането на храма. Поставил само едно условие: не трябвало да има равен на него в целия свят.

Архитектите незабавно се хванали на работа и след няколко месеца изготвили проектите. Но величавостта на замисъла не личала толкова ясно на хартия и така те се видели принудени да изработят макет, умалено копие на храма, за да докажат на Императора, че хората ще изглеждат пред него като мравки. Горд, той занесъл макета в палата и го поставил пред трона, за да видят всички негови посетители какъв велелепен градеж е замислил. Като, разбира се, не забравял да подчертае съотношението с мравката.

Така изминала първата година и основите били изградени.

За да се получи всичко съвършено, инженерите от време на време правели замервания, така че да не се отклонят ни на йота от плана и теорията да не се размие в практиката. Като гледали как архитектите замерват с теодолита(7) и отвеса, зидарите – както обикновено хора от народа – казвали, че наистина долу-горе по същия начин небесният Бог размервал света.

Градежът бързо напредвал; Императорът не бил стиснат.

След три години необозримо високите стени били вдигнати, носещите колони били иззидани, построени били входните аркии прословутитесферични триъгълници,благодарение на които куполът щял да изглежда още по-голям. Настъпил великият миг, онзи, в който цялото дело щяло да бъде подложено на преценка. Ударил часът на купола.

Скелетата били изградени и започнали да зидат камъните един по един. Те били специално изрязани във форма на трапец и всеки един имал своето място и номер. Щом долният ред бил завършен, вдигали скелето и започвали да редят горния.

Цариград бил затаил дъх и се питал какво ли щяло да стане когато махнат скелетата. Щял ли Бог да даде благословията си? Щял ли, макар и в последния момент, да изпрати ангелите си, да привържат и овесят отвисоко купола?

В пристанищните вертепи и по трибуните на Хиподрума се правели смели облози. Но вътрешно в себе си всички желаели Бог да благослови Града.

В часовете, когато всички си задавали подобни въпроси, в една мрачна работилница на тяхната гилдия каменоделците изработвали клиновидния ключов камък за купола.

Ключовият камък бил разковничето на занаята. Който умеел да го поставя, знаел да строи църкви и палати. Който умеел да строи църкви и палати, можел да стане велик и могъщ, да се храни на императорската трапеза и името му незаличимо да бъде вписано в Историята. Защото в реалния живот ключовият камък замества копринения конец на Бога.

Истината е, че членовете на каменоделската задруга знаели, че нищо не виси на копринени конци. Някои архитекти били стигнали дотам да твърдят, че дори небесният свод се крепи на нещо. Той не е овесен, казвали, от Божието Провидение, нито пък го крепят на раменете си сонм ангели, пърхайки непрестанно по линията на хоризонта. Той също се крепи на равномерното разпределение на тежестта посредством гредореда върху колони – също както човешките дела. И естествено в зенита на небесата, както и на върха на най-малкия купол, един огромен клиновиден ключов камък придържа космическия градеж да не падне да ни затисне. Такива неща говорели те, но били дали клетва да ги пазят в тайна.

“Света София” била построена за пет години. В деня, когато скелетата били свалени, Цариград затаил дъх. Сега щяло да проличи дали куполът ще издържи! Молитвите на събралото се множество се опитвали да умилостивят Бога, измолвайки опрощение за онова, което са извършили, и давайки обещания за добродетелност и въздържание. Настъпил труден час.

Ключовият камък застинал в празното пространство. Тълпата коленичила. Но след това куполът меко се наместил върху четирите колони или според мнозина увиснал във вселената. Така че ключовият камък си застанал на мястото – или може би това бил конецът на ангелите, който крепял тежестта? Каквото и да било, тълпата избухнала във въодушевени акламации.

Архитектите си поели дъх. Десетте хиляди строители вече можели да се разотидат по домовете си.