Този път Бог не успял да отърве Константинопол. Колкото и литийни шествия да преминали върху крепостните стени, пеейки Богородичния химн “Возбранное воеводе” за закрила на града, договорът, който врагът държал в ръцете си, бил скрепен с подписи, имал дати и клаузи – с други думи бил писан, а каквото е писано, не се отменя. Заемодателят никога не забравя за дълга; длъжникът забравя за него.
Така Константинопол паднал заради един камък в купола на “Света София”.
В продължение на три дни и три нощи бил предаден на далечните потомци на децата на търговеца, които опожарявали и опустошавали, докато не сметнали, че целият дълг е изплатен.
Разправят, че сред първите, които паднали убити там, където турците влезли вероломно през Керкопорта(10), били и далечните потомци на децата на Антемий.
Дори Бог проронил сълзи, когато видял как вандалстват в храмовете Му, как иконите му били предавани на огъня, а оброците на вярващите били залагани на зарове, как коне влизали и излизали от “Света София”, как сечали глави и ръце сякаш никога не са съществували мъдрост и божествен разум.
Въпреки това, продължил да крепи купола на конеца, дори когато “Света София” била превърната в турска джамия, защото като Бог бил длъжен да защитава правото. А този път правото било на страната на противника.
Цариград не паднал заради един ключов камък в купола му, както разправяли. Градът на градовете паднал, защото хората се били хванали в обичайния капан: хилядата години били изминали неусетно, а освен Бог никой друг не знаел, че хиляда години минават на един дъх, като един ден.
* * * *
Не повярвах на нищо от казаното по-горе. Бяха изминали години от времената на Адам и Ева – това, казваха, били детски истории. Дори да се бяха случили нещата за които баба разправяше, то беше съвпадение, помислих си аз. По-скоро ставаше въпрос за причини, измислени впоследствие на резултата, като историята с рибите, които изскочили от тигана: един монах казал, че колкото рибите можели да скочат живи от тигана във водата, толкова било възможно и Цариград да е паднал; и те начаса се метнали в Босфора.
Един ден, обаче, му дойде времето и открих в учебниците историята на “Света София”. Тогава прочетох, че наистина куполът й е паднал и бил съграден наново по-нисък, не с толкова размах и амбиция. Научих също така, че ключовите камъни крепят сводовете на каменните сгради, дори на мостовете.
Колкото до небесния свод, и той се крепи на определени закони, и законите му напомнят за конеца. А в книгите по история хиляда години отлитат като един ден, че и по-малко.
Единствено гълъбите изглежда остават безразлични към проблема и си седят безстрашно върху купола на (нашата) “Света София” А отвътре дванайсетте апостоли се разхождат по разноцветни морски камъчета средвърбови и лаврови дървета, и следвайки кривата на купола, се извиват и се прощават с Христос..
Кой ли, впрочем, може да изключи възможността Градът на градовете да е паднал заради един ключов камък?
1 Става дума за църквата „Св. София” в Солун – една от най-старите в града, съхранена в първоначалния й вид и действаща и до днес. Построена е през осми век на мястото на раннохристиянска базилика. - Бел.пр - Бел. пр.
2 Народно предание, според което последният византийски император Константин Палеолог се вкаменил, когато му съобщили новината, че Константинопол е превзет от турците, и според което един ден, когато настъпи заветният час, той ще възкръсне, за да прогони поробителите. - Бел. пр.
3 Популярна гръцка народна песен, в рефрена на която се пее, че Константинопол един ден отново ще бъде гръцки, а Византийската империя ще се възроди. - Бел. пр.
4 Κόκκινη μηλιά (тур: Kizil elma) – в буквален превод “Червена ябълка”. Символизира митичната земя-прародина на тюркските племена. Митът е заемка и в гръцкия народен епос от епохата след падането на Константинопол, когато широко се разпространява вярването, че с помощта на Ангел Господен и на възкръсналия император Константин Палеолог турците ще бъдат прогонени обратно там, откъдето са дошли. - Бел. пр.
5 Според легендата за манастира с аязмо на Св. Богородица Живоносен източник в Балъклъ (от турската дума „balık”, риба) в Константинопол, когато турците превземали Града на Градовете един калугер седял близо до водоем и пържел риба. Тъкмо бил готов да ги обърне, когато му донесли съдбовната вест: „Врагът превзе града!”. „Ще го повярвам тогава, когато пържените риби оживеят”, казал той. Недоизрекъл тези думи, подплясквайки с опашки, рибите изскочили от горещото олио и скочили във водата оживели и недопържени. До днес „оживелите” риби могат да бъдат видяни във водоема в Балъклъ и преданието гласи, че ще изглеждат така, недопържени – действително са черни от едната страна – докато удари часът гърцизмът да си възвърне престолния град на Византия. Тогава, казват, щял да се появи един друг калугер и рибите сами щели да се хванат на въдицата му, за да напали – както неговия предшественик – огъня и да ги допържи. – Бел.пр.
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
