Галерия

1

Както не е случайно, че върху личността на Андреас Калокеринос се съсредоточават понякога подозренията за изчезването на лявата ръка на Афродита. Така както остава безмълвен и беззащитен едва петнайсетгодишният тогава чирак на Йоргос Кендротас, той притежава всички качества, за да играе първостепенна роля във всевъзможни сценарии. Може да се предположи, че докато вдигал камъните, за да извади статуята, наистина открил ръката с „ябълката на раздора”, но когато отново я преместил, за да я покрие, както му заповядал Кендротас, я изгубил. Може да се допусне, че взел ръката, която било сравнително лесно да бъде пренесена, и я скрил зад някакъв храст или в хралупата на маслиново дърво без точно да знае какво щял да прави с нея, а когато през следващите дни избухнала цялата тази суматоха, се уплашил и я разкарал оттам, за да не си намери белята. Хипотезите се редуват една след друга и често пъти впечатляват с абсурдността и примитивността си. Някъде прочетох, че например Йоргос Кендротас решил отново да зарови статуята, за да я запази за себе си, или другояче казано, да се върне вече сам на същото място и да блудства над голата богиня, при условие, разбира се, че е възможно да задоволиш нагона си с еднотонен мраморен блок, с тяло, което може от една страна да е проснато пред очите ти, тоест в известен смисъл да е „на разположение”, но все пак не престава да бъде строшено на две парчета и изработено от мрамор.

Привържениците на това мнение дори се позовават на един древен източник – автора Псевдо-Лукиан, живял през втори век сл.Хр., който споменава някакво свое посещение в Книдос, където тогава се намирала прочутата Афродита изваяна от Праксител, който използвал като модел любовницата си – прочутата хетера Фрина. За разлика от нейната съперница – Афродита от Милос, чийто образ се е съхранил в един-единствен оригинал, Книдската Афродита е позната само от нейните копия. Има я в Капитолийския и във Ватиканския музеи в Рим, както и „Venus Pudica” (Свеняща се Афродита) в сбирката на Медичите във Флоренция. Последната представя богинята докато се приготвя да влезе в банята. Тя е чисто гола, косите й се вдигнати, а до нея има хидрия(9) върху която е оставила пеплума си. Позата й издава слисване сякаш е усетила някой, който я наблюдава, докато тя неподозираща се подготвя да вземе вана - опитва се да прикрие гърдите си с дясната ръка, а венериния хълм с лявата - макар и да няма значението, което има за Афродита Милоска, все пак нека отбележим, че лявата ръка е взела под закрилата си самия пол на богинята.

Нека също така отбележим, че Книдската Афродита е по-малко ”средиземноморска” от всички останали известни ни Афродити: гръдта й е доста налята, а бедрата й - чувствително прибрани. Макар че съответства с по-голяма точност на по-модерния идеал за женска красота, с възраждането си в съвременността тя не е завоювала нито славата, нито блясъка, нито „всенародното” одобрение като Венера Милоска. Тази значи, Афродита от Книдос била разположена в средата на малък кръгъл храм с изглед към морето, заобиколен от градина отрупана с лозя, миртови дървета и бръшлян, която вярващите трябвало да прекосят, за да стигнат до статуята, тоест да преминат през един вид пречистващо сетивата умивание, по-скоро в стил рококо, така че да бъдат подготвени да застанат лице в лице с тяхната богиня. Колкото до вида готовност, той по-скоро ще трябва да бъде възприет буквално, тъй като, както споменава Псевдо-Лукиан, бедрата на статуята, както и заобикалящият я нисък предпазен зид, били покрити с петна от спермата на младите поклонници. И то като се има предвид, че статуята на богинята била боядисана в ярки цветове и някакъв местен човек на изкуството се бил нагърбил да ги освежава на редовни интервали, си представям как преследва онези вярващи, приближаващи се към нея със заплашителни намерения и как се кара с пазача, който им е позволил срещу известна парична сума, да я прегръщат и да блудстват върху неговата живопис.

С какъв ли цвят бил покрил плътта на Афродита неизвестният й създател? Дали бил по-скоро керемиден или може би с нюанс на охра? Дали, впрочем, оцветявали женската плът в различен цвят от мъжката, както имали обичая онези, които изписвали съдовете? Във всеки случай, трудно ми е да повярвам, че са използвали такива ярки плакатни цветове, плътно покриващи повърхността на мрамора, с които направили опит да възпроизведат древностите, смятайки че били оцветени, някои хора на изкуството от деветнайсети век. Те подхождат повече на вкусовете на неокласицизма и най-вероятно са боравели с онези землисти и някак прозрачни цветове, съхранили се върху някои оцветени надгробни стели.