Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Лявата ръка на Афродита" на Такис Теодоропулос

29 Юли 2014 / 08:07:32  GRReporter
7361 прочитания
Такис Теодоропулос е роден в Атина през 1954. Следвал е сравнително литературознание, театрология и антропология  на гръко-римската цивилизация в Париж. Дълги години е работил като журналист и е първият редактор на известното списание за културна проблематика “То тетарто”, издавано от известния гръцки композитор Манос Хадзидакис. От 1996 е отговорен редактор на поредицата за чуждестранна литература в атинското издателство “Океанида”. Романът му “Силата на мрачния Бог” е отличен с наградата на фондация “Уранис” към Атинската академия на науките за 1999. През 2004 Френската академия го удостои с медал за заслугите му за популяризиране на френския език и литература в чужбина и за романите му преведени на френски език. Бил е председател на Националния център за книгата на Гърция (2010-2011).Представяме ви откъс от романа му "Лявата ръка на Афродита" в превод на Здравка Михайлова и издаден от издателство Сиела през 2011.

 

НЕКА СЛОЖИМ НЕЩАТА В НЯКАКЪВ РЕД. На 15 април 1820 г. някакъв селянин на Милос на име Йоргос Кендротас, събирайки камъни в нивата си с цел да построи нещо - безразлично какво, хората все нещо строят по тези места - изважда на бял свят статуята, известна днес като Венера Милоска и намираща се в Лувъра. Статуята била строшена на две части, едната – голият торс с главата, а другата – долните крайници, обгърнати от гънките на пеплума, и се намирала заровена в купчина камъни в подножието на една скала, наподобяваща гроб от илюстрациите на Новия Завет – гроба от който Иисус изважда Лазар или гроба, от който самият той ще възкръсне след тридневно пребиваване. За да избегнем всякакви недоразумения предупреждавам читателя, че препратката към Светото Писание съвсем не е от метафорично естество и че не възнамерявам впоследствие да се отдам на по-скоро безвкусни паралели между Възкресението Господне и възмогването на Афродита от небитието на вековете към нейното съвременно съществуване. Просто се опитвам да опиша с възможно най-голяма точност мястото на което била намерена Венера Милоска, някъде по пътеката, водеща към античния театър – мраморен градеж от римската епоха с трибуни обърнати към морето, към залива на Милос. Нивата на Йоргос Кендротас не била някакъв необятен имот. Става дума за терасиран склон върху хълма, на върха на който се издига централното селище на острова  - Плака, и наистина предизвиква недоумение фактът как собственикът й толкова време не се бил натъкнал на статуята, която се намирала заровена под купчината камъни, тоест на практика била затрупана върху земната повърхност.

Предполагам, че същото ще е будело недоумение в онзи ден и у самия Йоргос Кендротас, чиято роля в цялата тази история, доколкото е възможно, се опитват да омаловажат свидетелствата за откриването и похищаването на шедьовъра. Или наричайки го просто „гръцки селянин”, както прави Дюмон Дюрвил, който се отнася към него сякаш е някакво неодушевено оръдие на съдбата, метеорологическо явление или нещо подобно, или с краткото Йоргос и „примитивния собственик” на Афродита, както пише виконт Марселюс в неговите „Мемоари”.

И така, този Йоргос с неизвестна самоличност, може и да бил „примитивен”, тъй като по презумпция най-вероятно нямал понятие от история на изкуството и от неокласическите нрави, запленили  европейските вкусове по онова време, но както се оказало впоследствие, съвсем не бил глупав човек. Най-вероятно, когато се озовал пред неочакваното присъствие на мраморната жена с разголена гръд и в неговия ум се породили някои обясними въпроси. Не може да не се е запитал как  е било възможно да не я е забелязал толкова време самият той, или някой друг преди него - например баща му - ако предположим, че въпросната нива той бил наследил от своя родител. Не може да не се е запитал как е било възможно да не я е подушило неговото куче, обърквайки поне за миг неодушевеното тяло от мрамор с живата снага на едно видение, дошло да се просне по гръб пред очите му, неизвестно по какви причини и неизвестно с каква цел. Това обаче била по-скоро мигновена разсеяност, която се дължала на полуспящото му съзнание, тъй като „откритието” изглежда станало твърде рано призори, преди още слънцето да е напълно изгряло. Вероятно дори си помислил, че „някой” я бил поставил тайно там, където я намерил той, и то съвсем неотдавна, иначе самият той още преди време щял да забележи нейното присъствие.

Йоргос Кендротас, когото видните дарители на Лувъра се опитват да представят като безхаберник и невежа, не бил нито такъв безхаберник, нито толкова невеж, и по тази причина веднага след това затрупал статуята, а не защото не разбирал какво виждали очите му или понеже мислел, че имал пред себе си някакъв фантом, както с видимо саркастично предразположение намеква мосю Марселюс в неговите ”Мемоари”. Покрил я, за да спечели време, за да може да премисли, докато решал какво да предприеме.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus