Ще си припомниш тези приказни като бленуванедуми на Теодорос докато пристигаш в Солун. Сигурно обаче си чувал и от сериозния, замислен и практичен твой баща македонец други истории: за търговски кервани, за чуждоземци, които идват, за да купят и продадат, вече не с кервани, а било то с железницата свързваща Солун със Сърбия чак горе до Белград, минаваща през Битоля, а от 1896 г. и със Цариград; било то с дългите и тесни пощенски кораби, боядисани наполовина в черно, наполовина в червено, онези с австрийските, френските и немските флагове, които пристигаха ли, пристигаха в просторното пристанище. И не е възможно да не си дочул - понеже беше завладян от любопитство за това какво, къде и кога - чуждите имена, които подхвърляха за новите банки в Солун баща ти и неговите приятели, също толкова практични и немногословни. Имена, които те произнасяха тежко, недодялано, на които ти по-късно щеше да се опиташ да придадеш подходящия нюанс, изтънченото им произношение, особено на френските, без обаче и ти напълно да се отърсиш от тежкото македонско произношение. Виждам, че, макар и сричайки, се опитваш да прочетеш тези имена или по-скоро названията на всички онези европейски компании, докато правиш първите си опознавателни обходи през онзи септември на 1911 г., от една страна като отбягваш да минеш през еврейската махала, следвайки съветите на Теодорос, но същевременно измъчван от непреодолимо любопитство да зърнеш, макар и отдалеч, омагьосаните еврейски девойки. Впрочем, педагогическата гимназия не беше много далеч от омагьосаното място, тъй като се намираше срещу голямата византийска църква на “Неръкотворната”, тоест “Света Параскева”, която още тогава се наричаше “Ески Джума”.
Убедена съм, че си бил елегантно облечен през онзи неделен следобед на 29 септември 1911 г., когато си се впуснал в първата си опознавателна разходка извън пансиона на училището към многоликата пъстрота на площада. Образът на елегантно облечения френски журналист неотлъчно те преследваше. Баща ти не се бе поскъпил и ти бе дал каквито средства му бяха по силите, за да може да се сбъдне юношеската си мечта: да станеш истински господин. “Жалко”, мислеше си, “че Елени не е тук да ме види, да ми се възхити”. Играта на обайването посредством чара вече бе пуснала корени в теб и осемнайсетте ти години неудържимо те пришпорваха да я играеш, макар и поне за момента без нейния адресат, тъй като “времето познава превратности”, както често пъти казваше баба ти Агни и ти нямаше никаква причина да не й вярваш. Така ти побърза да си купиш нов панталон, тъмносив на цвят с едва забележим ръб; от мек плат - “английски” - както те увериха, бяла риза от отбрана батиста, задължителната черна връзка, чифт обувки и, разбира се, пелерина с двойно лице от мек като коприна плат, захарна на цвят от едната страна, тъмносива от другата. А как знаеше накъде да се упътиш в един непознат за теб подобен на лабиринт град, шумен и гъмжащ от народ, според твоя дотогавашен аршин, с който мереше всекидневния живот? Никак не ти бе трудно да свикнеш с големия град и да намериш онова, което искаше. От първия миг, в който ти и добрият приятел на баба ти Емануил Мадзиуридис, заел се да те придружи любезно и с голямо желание, пристигнахте в Солун след двудневно пътуване, очите ти поглъщаха образи с бързината на дигитален фотоапарат от двайсет и първи век. Гледаше и запечатваше в паметта на сечащия ти осемнайсетгодишен мозък. Множество табели ти правеха впечатление, но погледът ти се спря върху големия надпис, който заемаше почти цялата дясна страна на внушителната триетажна сграда: “Тиринг”, пишеше отгоре, а по-надолу: “Магазини за модни стоки”. Добрият и заможен приятел на твоята баба улови изпълнения ти със захлас и копнеж поглед и се наведе към теб:
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
