Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Oткъс от романа "Мрачен Вардар" на Елена Хузури

05 Август 2014 / 09:08:00  GRReporter
7709 прочитания

            “Нови големи магазини за модни стоки, Стефане. На “Тиринг”. Бие ги парата; бие ги. И какви стоки само! Най-добрите. Направо от Европа. Надпреварват се, казват, дори със “Стайн”. Ще ти покажа рекламата в “Нея Алития” на Кускурас да разбереш за какво става дума. Никой не помества реклама на цяла страница с изключение на “Тиринг”. Невиждани досега нрави. Нов век, нови нрави, Стефане, моето момче. Впрочем, длъжни ли сме да се приспособим ние търговците и как, при какви условия? Как трябва да реагираме в една империя, която умира бавно? Ще видиш, Стефане, че тази гнила история няма да продължи още дълго. Имам информация аз от европейските търговци и агенти - Македония и Солун са пълнили с агенти, моето момче - французи, англичани, руснаци, германци, една конфузия, краят й не можеш хвана. И разбира се, това не е случайно. Казанът ври, младежо. Младотурците обнародват една след друга прокламациите си и непрестанно заплашват, албанците вече от месеци са разбунтувани и не знаят как да им свият сармите, за българите не е нужно да ти разправям, ти и другите мелничани сами сте го преживели: страх и ужас! Видя ли какво стана с метоха на Розину? Разпадането на държавната машина е стигнало дотам, че йерархията вече въобще не функционира, в резултат на което всеки си прави каквото му скимне. Тук Халил бей, коджам министър на вътрешните работи, е заповядал на префекта на Солун да предаде църквата на мелнишкия метох на Розину на гърците, а той си прави оглушки, понеже искал да се погажда с разбойническата шайка на Сандански. Добре че се задействахме чевръсто и изпратихме всички отнасящи се до случая документи на Халил бей и той проумя какво точно става и че несъмнено църквата на Розину, както и прилежащите към нея имоти, са законна собственост на Иберонския манастир в Атон. Вярвам, че този път солунският префект ще се съобрази с нарежданията на министъра на вътрешните работи, ще отстрани натрапниците българи и ще върне църквата на законните й собственици - гърците. Съвсем очевидно, обаче е, Стефане, че се намираме в навечерието на исторически събития от световен мащаб. Големи исторически промени ще настъпят на Балканите. И за нещастие, опасявам се, не без войни.”

            И докато добрият приятел на твоята баба Емануил Мадзиуридис се впускаше по-скоро в мрачни политически анализи и прогнози, единственото за което ти си мислеше бяха новите магазини “Тиринг”, тъй като вече се бе отегчил за кой ли път години наред да слушаш едни и същи приказки, било то от баща си, било то от приятелите ти и най-важното, искаше да се преобразиш в елегантен учащ се младеж, чиято осанка и поведение да напомнят за Европа и новия век. Не че не беше родолюбец, тъкмо напротив, но на осемнайсет ти за пръв път се намираше в големия град и, въпреки тъгата и тревогата ти за Елени, искаше да научиш, да видиш, да почувстваш, да изживееш, тъй като всичко - добро или лошо, което се задаваше - би било печалба за твоя живот, както, впрочем, винаги става.

            “А как се нарича тази улица?”, попита ти изведнъж, прекъсвайки политиканската тирада на твоя спътник. На Емануил Мадзиуридис му бяха необходими няколко секунди, за да се върне към настоящето, изгледа те някак настойчиво, може би раздразнено, и променяйки духа на разговора, ти отвърна:

            “Улица “Шеври паша”. Най-скъпата търговска улица в Солун. Тук, Стефане, ще видиш и други магазини за модни стоки, при което”, допълни той многозначително, “можеш да избереш, ако пожелаеш да ги посетиш, онова от което имаш най-голяма нужда според обстоятелствата. Все пак, драги младежо”, върна се към бъбривостта и високопарния си стил приятелят на твоята баба, “бих те посъветвал да се разходиш по улица “Ломбард Хан”. На нея се намират канторите на значимите европейски застрахователни компании, като прочутата “Equitable”, точно срещу Отоманската банка, френско-италианската “Allenda”, макар че мнозина се чувстват по-сигурни с английската “Loyd”. Ако трябва да бъда откровен, аз предпочитам гръцка застрахователна компания. Гръцкият капитал има нужда от подкрепа, и аз, макар че съзнавам риска, му я предоставям. Така се чувствам сякаш участвам в усилието за преустройство, извършвано през последните години в Гърция. Тъй като, драги ми младежо, бъди сигурен, че от промените, които се очакват, ще се ползваме и ние. Съвсем не е изключено в близко бъдеще да се разхождаме вече в гръцки, а не в отомански Солун. За това и аз предпочитам “Анатоли”, чието седалище от една страна е в Пирея, но и тук поддържа няколко централни кантори, разбира се на “Ломбард Хан”, до онези на “Equitable”. Там ще прескоча веднага щом те настаня, Стефане. Много работа ме чака”.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus