Галерия

1

Всеки следобед от балкона на дома им Йоргос виждаше руския генерал, окичен с целия набор медали, да придружава двете си прекрасни руси дъщери до заведението “Акропол”, където работеха като сервитьорки. Целият град се тълпеше там, за да му сервират красивите рускини. Руснаците внесоха много промени в начина на живот на жителите на Фамагуста. Въведоха морските бани. Мъже и жени заедно обличаха бански костюми и прекарваха часове наред излегнати на слънце, докато мъжкото население на града наблюдаваше скрито в тръстиките това невероятно зрелище. Лека-полека някои от жителите на Фамагуста започнаха плахо да се появяват по плажовете и бяха построени първите съблекални. Разбира се, какви ли не слухове се носеха за рускините, които бяха красиви и приучени към по-свободни нрави. Чичото на Йоргос Луис Луизос започна връзка с една балерина, която се казваше Боночиева. Когато тя даде балетен спектакъл в кинотеатър “Иреон” той бе гледан от целокупната фамилия Марангос. След спектакъла малката сестра на Йоргос заяви, че ще стане балерина и прекарваше дни наред, танцувайки пред огромното огледало във вестибюла.

Тъй като във Фамагуста нямаше гимназия, през септември 1919 майстор Николис се качи заедно със сина си Йоргос на трена за столицата, оглушаван от врявата на амбулантни търговци, кафеджии и кудкудякането на домашни пернати.

Йоргос остана обезсърчен от гледката, която представляваше Никозия. Тесни сокаци, схлупени дюкянчета, непавирани улици, същинска турска паланка. Настаниха се в пансиона на госпожа Катина Самолада близо до Търговския клуб. Първата работа на майстор Николис бе да целунат ръка на Архиепископа и да получат благословията му за новоизлюпения ученик. Вече достигналият дълбоки старини архиепископ ги почерпи с кафе и сладко. Но изглежда благословията му не помогна Йоргос да изкара изпитите по математика и директорът на гимназията не го прие в нея. Майстор Николис не се предаваше. Върна се във Фамагуста, натовари всички даскали от училището на трена и ги докара в Никозия като свидетели, за да бъде приет синът му в гимназията. В крайна сметка директорът се съгласи при условие ученикът да бъде отстранен в края на първото тримесечие, ако успехът му не бъде задоволителен. През първите години Йоргос учеше в Общокипърската гимназия, а през последните две в новооснованата гимназия във Фамагуста. Новата гимназия имаше много малко ученици и недостиг на преподаватели. Така, когато времето бе хубаво, всичко на всичко шестимата ученици в гимназията на Фамагуста изнасяха столове навън и прекарваха времето си в градините или край морето.

Безметежието бе нарушавано единствено от новините от Гърция, които разделяха жителите на Фамагуста на два лагера. Монархистите не разговаряха с привържениците на Венизелос, дори отвориха отделни клубове и кафенета. Обикновените хорица бяха за краля, по-образованите - на страната на Венизелос. Във всеки случай майстор Николис бе фанатичен монархист. В трапезарията неизменно висеше снимката на кралското семейство. Събитията в Мала Азия го потопиха в отчаяние и Йоргос също му бе крив, задето в някакъв момент сред общото военно-патриотично бълнуване се замисли върху възможността да стане военен лекар. Един следобед видя баща си да крачи забързано към дома като държеше извънредното издание на вестника за разстрела на Шестимата Размахваше го в лицето му, като казваше: “Редом с тези убийци ли си тръгнал да ставаш военен? Никога!”

            Наближаваше времето, когато Йоргос трябваше да завърши и той очакваше с нетърпение да получи годишната награда, съпроводена от сумата от десет лири. Преподавателят по вероучение патер Юверналиос му бе казал, че по всяка вероятност щели да дадат наградата на него, понеже бил най-добрият ученик. Но имаше едно висящо обвинение от училищния възпитател, че го бил хванал да яха кон, нещо забранено за учениците.

В деня на церемонията по завършването на първите шест ученици от гимназията на Фамагуста директорът каза, че по принцип наградата би трябвало да бъде дадена на Йоргос Марангос, но тъй като поведението му не винаги било примерно, с нея щял да бъде удостоен ученикът Андреас Димитриу. Сякаш се бяха наговорили, и петимата ученици се втурнаха, грабнаха свидетелствата си и напуснаха церемонията, тъй като сметнаха решението на директора за несправедливо. Отидоха до морския бряг и не смееха да се върнат по домовете си.

-Направи ни за резил, каза на Йоргос баща му докато обядваха. Докато не се нахраниха никой не проговори.

След това Николис го повика в стаята си.

-Преди месец се погрижих да ти извадя паспорт, ето вземи и сто лири. Довечера параходът “Алкмена” отплава за Пирея. Върви по живо по здраво и гледай да не посрамиш името и семейството си.

Йоргос бе загубил ума и дума. Знаеше, че баща му предвиждаше той да продължи учението си, но никога не му бе минавало през ум, че това щеше да стане толкова скоро. На следващата сутрин, когато параходът акостира на кея в Ларнака, той слезе и потърси бръснарница. Първият революционен акт бе да обръсне мустака си, нещо, което бе забранено в училище. Наведен през парапета гледаше как Кипър изчезва в дъното на хоризонта. Вече бе свободен да прави каквото пожелае, но бе гладен и почувства леко гадене.