Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа на Ники Марангу “Доктор от Виена”

25 Ноември 2014 / 11:11:42  GRReporter
11881 прочитания

Ники Марангу (1948-2013) е гръцко-кипърска писателка, авторка на романи, сборник с разкази, поезия, детски книги. За цялостното си творчество е лауреат на много държавни награди, сред които наградата “К. Кавафис” в Александрия, Египет през 1998 и наградата на Атинската академия през 2006. На български език е издаден романът й “Доктор от Виена” в превод на Здравка Михайлова.

 

ПЪРВА ЧАСТ

ФАМАГУСТА

Йоргос Марангос бе десетгодишен когато в бръснарницата на Андонис Хатдзипиерис чу, че някакъв доктор от Виена оперирал гръцкия крал Константинос и му извадил едно ребро. В бръснарницата новините се четяха на висок глас от Венизелос от единствения вестник, който излизаше всяка събота - “Гласът на Кипър”, и пристигаше късно с влака от Никозия. Венизелос, критянин, нотариус със заострена брадичка, четеше вестите, анализираше ги и често пъти рисуваше скици върху парчета хартия, за да направи думите си по-понятни. Приликата му с известния политик бе изумителна и така му бе останал прякорът. От време на време сгъваше вестника и трепеше мухите, които му досаждаха. Дори натъртено казваше, че нямало случай да му се е изплъзнала нито една.

На следващата сутрин Йоргос Марангос се опита да извади реброто на една кокошка от кокошарника у дома им, но кудкудякането й го издаде и така го спипа майка му Христалени, чиито крясъци бяха чути от цялата махала. Подрастващият Йоргос бе наказан и вечерта не яде нито печена кокошка, нито супа застроена с яйце и лимон.

Но оттогава в ума му се загнезди идеята и той да стане доктор и да следва във Виена.

Баща му Николаос Марангос имаше добре уредено предприятие за дърводобив и възнамеряваше двамата му синове да го наследят.

Но Йоргос не искаше да става търговец на дървен материал. В училище бе прилежен, но буен. Харесваше му историята, но изпитваше отвращение към математиката и химията.

Тогава във Фамагуста като далечен отглас долитаха новините от Първата световна война. През първите дни на войната по покана на английския губернатор целият град се събра пред губернаторската резиденция. Губернаторът излезе на балкона с шапка с бели пера на главата и учениците бяха въодушевени, че няма да имат часове. Губернаторът прочете прокламация, а след това прозвуча английският национален химн. Когато децата се завърнаха в училище директорът им обясни, че със започването на войната вече са престанали да бъдат в сила споразуменията между Турция и Англия за Кипър, Кипър ставал английска колония, а учениците - британски поданици. Директорът зарази учениците с ентусиазма си от факта, че Кипър се оттърваваше от османско робство и изрази надеждата, че Англия скоро ще предаде острова на Гърция, както бе станало със Седемте Йонийски острова. Церемонията приключи с това, че учениците изпяха английския национален химн.

“Боже, пази кралицата”. Йоргос Марангос не разбираше какво точно означава да бъде “британски поданик”, но си помисли да използва това при следващата кавга в училищния двор. Във всеки случай думите: “А бе, ти знаеш ли, че аз съм британски поданик” не предизвикаха очаквания ефект.

Във всеобщата приповдигнатост мнозина кипърци се записаха доброволци в британските военни сили в Близкия Изток, а заедно с тях и един негов братовчед. Често пъти Йоргос си мислеше, че може би и на него му се щеше да се запише в армията. Английски военни кораби акостираха в пристанището и обликът на града изведнъж се промени. Отворени бяха първите барове и една вечер Йоргос чу баща си да разказва, че в нивата срещу предприятието за търговия с дървен материал всяка сутрин намирали пияни англичани. Скоро в пристанището започнаха да пристигат и първите турски пленници от Палестина. Така възникна нужда да се построи пленнически лагер. Тогава съдбата облагодетелства бащата на Йоргос Николис, който току-що бе направил най-голямата търговска сделка в живота си, закупувайки товар с дървен материал от Румъния. Така му бе възложено предприемачеството за доставка на дървен материал за лагера наред с другите работи, тъй като майстор Николис бе и самоукият архитект в околността. Който искаше да строи къща идваше при него. Майстор Николис взимаше голям къс хартия и проектираше къщата, която обикновено бе продълговата постройка с южно изложение. Върху същата хартия изчисляваше дървения материал, керемидите, желязото, тухлите и клиентите си тръгваха като знаеха точно какво щеше да им струва градежа, а държаха и архитектурния план на дома си в ръка.

През 1918 във Фамагуста пристигнаха първите чужденци. Няколкостотин руснаци прокудени от Октомврийската революция. Всички бяха образовани и разпродаваха на обидно ниски цени бижутата си, за да преживяват криво-ляво.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus