Галерия

1

Джина бе двайсетгодишно весело момиче с парижки фасон; тъй като Йоргос бе най-младият в компанията естествено бе той да й стане кавалер. Всеки ден заедно на плажа, на танци, на екскурзии. Тревогата на господин Вайнфелд вече не можеше да остане скрита. Непрекъснато питаше колко евреи живеят в Кипър, има ли синагога, кога са се заселили евреите там, но нещо в цялата тази история не му звучеше убедително. Господин Вайнфелд бе изключително умен. Йоргос непрекъснато усещаше погледа му върху себе си и очакваше деня, когато този опак човек щеше отново да замине за Варшава. Един следобяд като станаха от масата той му предложи да се поразходят. Беше горещо, но той настояваше да си вземат шапките. Прекосиха красивия крайбрежен булевард, завиха в тясна улица и изведнъж се озоваха пред синагогата. Вратата бе отворена и господин Вайнфелд предложи да влязат за няколко минути да се помолят. Йоргос не можеше да откаже, изкачиха се по стълбите и несъзнателно, когато стигнаха на входа, той си свали шапката. Този жест го издаде, тъй като евреите не свалят шапка преди да влязат в храма.

“Господин Марангос”, каза му спокойно Вайнфелд, “ще се качите на следобедния влак и не бих желал отново да ви видя в дома си”.

Така Йоргос, който нямаше никакво истинско намерение да се жени, отново се завърна към уроците си. Разбира се, цялата тази история го натъжи, но Мария намери начин да се приближи към него преди да замине и да покаже, че не му се сърди.

Наближаваше време за изпитите по патология. Завеждащ клиниката по патология бе професор Чвостек, особняк човек. Ходеше неизменно облечен в мръсен черен редингот, имаше бръсната свинска глава и очила с половин леща. Беше женомразец, необщителен, нечистоплътен, ексцентричен, но и най-забележителният патолог на своето време. Санитарите носеха на носилки тежките случаи. Професорът изслушваше внимателно историята на заболяването, а след това с опипване, прислушване и почукване и без никакво друго помощно средство поставяше най-точните диагнози. Бе ненадминат в диагностицирането и локализирането на мозъчни тумори. Всеки път когато някой от неговите болни починеше целият лекарски състав се събираше в моргата, за да видят дали е допуснал грешка, макар и със сантиметър, при локализирането на тумора. Дори се хващаха на бас. Говореше много добър старогръцки и бе силно разочарован, когато при едно пътуване в Гърция никой не го бе разбрал. Въпреки че бе любопитен и женомразец, често пъти на изпитите пишеше добри оценки.

Една сутрин десетина студенти очакваха пред болничните легла пристигането на професора за визитация. Срещу нищожна сума санитарят казваше диагнозата на всеки пациент. Сред студентите имаше един египтянин, който бе симпатичен на Йоргос, защото бе добросърдечен, но нямаше елементарна представа от медицина. За негов лош късмет неговият болен, който страдаше от плеврит, бе пренесен другаде, а на същото легло докараха друг, който страдаше от диария. Когато професорът застана пред него и го попита за диагнозата; той веднага отговори:

“Плеврит”, господин професор.

“И как диагностицирахте плеврита, господин Абдала?”, попита професорът.

“Диагнозата, господин професоре, поставих по миризмата”.

Всички наоколо бяха замръзнали.

“И откъде си се научил да диагностицираш плеврит по миризмата?”, попита отново професорът.

“От баща ми, господин професоре”.

“Къде упражнява лекарската професия твоят баща и какво е финансовото му състояние?”

“В Египет, господин професор, вече от двайсет и пет години, и финансовото му състояние е отлично.”

“Много добре, щом като баща ти работи и печели пари и все още фелахите не са го убили, получаваш отличен и можеш да си вървиш по живо по здраво.”

Йоргос присъстваше без да пропусне нито една от операциите на професора в амфитеатралната зала и когато го помоли да го вземе в клиниката си като външен ординатор Чвостек го прие без затруднения. Целта бе при положение, че имаше нужния успех по патоанатомия да продължи за една година образованието си, за да може след това да специализира хирургия. Така успоредно с университета всяка сутрин и следобед даваше дежурства в клиниката по патология. Докато оперираше понякога професорът започваше да говори на старогръцки за голямо отчаяние на Йоргос, който не разбираше нито дума. Толкова силно бе противоречието между обожанието на неговите професори към всичко гръцко и неговото невежество, че в някакъв момент се замисли дали не би трябвало да започне да взима уроци по старогръцки.

В университета се разказваха разни истории за Чвостек. Говореха, че веднъж австрийската императрица страдала от парализа на крака. Никой не можал да постави диагноза и го повикали при условие, че се облечал прилично. Той отказал да смени изтърканите си дрехи и накрая се видели принудени да го приемат с тези, с които бил облечен. Влязъл в покоите на императрицата без да се поклони и й казал: “Съблечи се, женска!” Шокирани придворните дами щели да припаднат. Прегледал крака й, помирисал прясно боядисаната стена и казал: “Отравяне от олово.” Преместили императрицата в друга стая и парализата изчезнала.

Друг път на преглед във Виена отишъл албанският крал Зогу и отседнал в луксозния хотел “Империал”. Поканил професора да го прегледа, но той му съобщил да отиде в неговия кабинет, където го оставил да чака на опашка заедно с другите пациенти.