Галерия

1

Йоргос се радваше на тези вечери, седнал абсолютно непринудено сред тежките мебели в дома на Мария Вайнфелд, и понякога имаше чувството, че от край време е бил там. Кипър, Фамагуста, морето се завръщаха като съновидение в ума му, сякаш никога не бе живял другаде, освен в този град с неговата музика и театри, сякаш цял живот бе гледал тези тежки мебели и натюрмортите по стената, лампите с манистата и малките писани масички за кафе. Мария Вайнфелд бе жена, която знаеше всичко. Къде бе най-хубавият концерт, в коя кръчма имаше най-хубаво вино, познаваше историята на Виена така сякаш бе нейната лична история. Йоргос й се възхищаваше, такива трябва да бъдат жените, мислеше си той, а и тя имаше слабост към него и й харесваше да го научава на разни неща. Обгръщаше я тайнственост - фактът, че съпругът й никога не се появяваше и че тя никога не говореше за него. Дъщеря й, която учеше в Париж и също живееше далеч от дома. Йоргос напразно се опитваше да зърне някоя снимка, някой фотоалбум - нищо. Само една снимка на малката като бебе, вилата им край морето в Опатия, нищо друго. Бащата на Мария, от години покойник, поддържал търговски връзки с Прибалтика. Изкупувал кехлибар, кожи, дървен материал. Мария Вайнфелд неизменно седеше все на същото място, сгушена в края на зеленото канапе, до нея бяха радиото, грамофонът и телефонът. На същото канапе винаги бе излегната и котката й Маги. Когато някой се приближаваше към Мария, котката изсъскваше. Очевидно младият кипърец бе спечелил симпатиите на Мария и тя го бе взела под свое покровителство. Тя имаше приятели навсякъде, тъй като виенските евреи бяха свързани помежду си. Тогава във Виена имаше двеста хиляди евреи. Повечето от тях бяха дошли като бежанци от Полша. Нямали фамилни имена и с императорски декрет ги бяха принудили да се сдобият с презиме. Тогава мнозина приели германски имена на растения и цветя; така произходът им веднага можеше да бъде отгатнат. Бяха трудолюбиви, свързани помежду си с изключителна солидарност и така лека-полека бяха заели ключови позиции. Един евреин бе в състояние да извърви километри пеш, за да пазарува от еврейски магазин. Живееха струпани във виенския квартал, който се наричаше Леополдщад, “града на Леополд”. Когато печелеха достатъчно напускаха еврейския квартал и купуваха имения в хубавите квартали. Йоргос бе виждал пристигнали като бежанци от Варшава дрипави евреи след няколко години да се носят добре облечени в еврейското общество на Виена. Така ръководството на Социалистическата партия, кметът на Виена, директорът на Операта, повечето университетски преподаватели бяха евреи. Големите вестници бяха под влиянието на еврейските социалисти. Когато идваше евреин, за да изнесе концерт, настъпваше истинска лудница. Веднага се разчуваше за предстоящото събитие. Живееха в златната епоха на еврейската общност, когато проблемите ясно започнаха да се проявяват. Хитлер се бе сдобил с привърженици в Австрия и онези австрийци, които се чувстваха пренебрегнати от динамичността на еврейското население, се присъединяваха към редиците на националистите. Започнаха демонстрациите и малтретиранията, а наред с евреите другите чужденци също се превърнаха в мишена. Донякъде големият нос на Йоргос му придаваше прилика с евреин, а и връзките му с тази общност бяха известни. Когато се движеше с Лиза и Франц мнозина евреи го смятаха за един от тях и той нямаше никаква причина да ги просветли относно обратното.

През лятото на 1928 Мария ги покани в Опатия, където летуваха от години. Красиво малко градче на Адриатическото крайбрежие. Йоргос бе въодушевен от прекрасните градини, гледката към морето, която му напомняше родината и пренебрегна мрънкането на майстор Николис, който усещаше, че любимият му син няма намерение да се завърне у дома. През годините на следването не се бе завръщал в Кипър дори за ваканция.

Вечерите в Опатия бяха превъзходни, софрите до морския бряг изключителни и тъкмо когато всички се наслаждаваха на рибената супа, приготвена от италианската прислужница, пристигна телеграма, от която цветът от лицето на Мария се отдръпна.

“Утре следобяд пристига съпругът ми”, каза им тя, “ще ви помоля всички да се държите като добри евреи”.

Йоргос не схвана какво трябва да бъде поведението на един добър евреин чак до вечерта, когато Мария им раздаде малки шапчици, които трябваше да слагат докато са на масата. Следобядът отидоха и всички заедно посрещнаха господин Вайнфелд, който пристигаше от Варшава. Нисък, облечен в черно евреин с букли на масури, спускащи се отстрани покрай лицето, характерният белег на религиозните фанатици. Цялата компания бе принудена да се съобразява, да си слага молитвените шапчици, да си казват молитвите преди ядене. На развален немски господин Вайнфелд се опитваше да научи подробности за Йоргос, за Кипър, какъв бизнес има там, какво изнася островът и т.н. Йоргос дори не посмя да каже, че не е евреин. Бе очевидно, че пропаст разделяше Мария от съпруга й, но те се отнасяха учтиво един към друг. На Йоргос му бе трудно да проумее основата на този брак. Едната изненада последва другата; след два дни нова телеграма оповести пристигането на дъщерята в Опатия.