Галерия

1

Виена бе като истинска приказка. Той се разхождаше по цял ден, обикаляше библиотеките, университетските зали, безкрайните паркове, музеите. Имаше чувството, че си е пристигнал у дома, всичко му изглеждаше естествено, като че точно така трябваше да бъде, чувстваше, че принадлежи към едно такова пространство, където навсякъде около него витаеха науката и изкуствата. Четеше табелите на входа на университета, имената на всички онези, които бяха преминали през неговите зали и си мислеше, че съставлява брънка от тази верига.

Една сутрин както вървеше нагоре по “Рингщрасе” видя пред себе си демонстрация с червени знамена. Гледката не бе рядкост. Социалистите с червените знамена и християно-католиците с черните даваха израз на брожението, последвало военните години. Йоргос се натъжаваше, че не знаеше много неща от историята на страната и му се щеше поне да бе донесъл със себе си учебника по история от шести гимназиален клас с неотдавнашните събития в Европа. Писа на баща си да му го прати. Искаше да проумее какво ставаше около него.

През септември се записа в университета и занятията започнаха в голямата амфитеатрална зала по анатомия. Лекциите се слушаха от около четиристотин и петдесет студенти. Всички места бяха запълнени, дори местата за правостоящи. Не познаваше никого. Сбута се сред правостоящите. До слуха му достигаха езици, които не можеше да различи, и които по-късно щеше лесно да разпознава - чешки, идиш, унгарски, полски, руски, италиански, румънски, в тази държава, където клетвата за вярност към императора бе отпечатана на единайсет езика. Повечето бяха мъже, около осемдесет студентки, а сред тях принцеса Ипсиланти от гръцки произход. Някои се отличаваха по националните си носии. Откриваше около себе си един нов свят - Балканите, Европа, слушаше заслепен и забелязваше всичко. 

Излизайки от амфитеатралната зала по анатомия почувства, че има свой кът в чуждия град. Не пропускаше и една лекция, въпреки че не разбираше нищо. Лека-полека започна да различава някои думи, особено онези с гръцки корен - панкреатит, пневмония, ститангхи, сиреч болки в гърдите. И ходеше неутешим в “Черния шпаньолец”, заведението, което  бе сборен пункт на гърци и испанци.

-Не се тревожи, казваха му другите гърци. -Всички се чувствахме така в началото.

Обикаляше из университетските зали, из сградите наоколо, из парковете и не вярваше на късмета си, че се е озовал на такива прекрасни места. Замаян четеше заглавията в библиотеката: Хипократ, Гален, Авицена, Валескус, Буртучио, Савонарола, Пропозитус, Саладинус. Редките книги бяха привързани с верига - libri catenati.

Съседът му сърбин замръкваше и осъмваше там и когато Йоргос го заговореше той му отговаряше на латински:

-Fuge, fuge, longe, tarde.

-Какво? - попита Йоргос.

-Махай се, махни се, бързо, надалеч, за дълго.

-Аз ли да се махам? - питаше отново Йоргос.

-Не ти, това е бил отговорът дали в чумаво време свещеникът трябвало да замине или да остане при болните.

Голяма част от деня той прекарваше в кафе “Валд”, което се намираше до операта. Отиваше там отрано, изпиваше едно кафе и прелистваше сутрешните вестници, докато накрая постепенно започна да разчита някои заглавия. Там се срещаше с гърци, а с течение на времето и с чужденци, които бяха обичайни посетители, както и актьорите, които го бяха превърнали в свой сборен пункт. Изучи особеностите на виенското кафе с безбройните разновидности в зависимост от количеството мляко и вода и поръча едно “меланж”. От време на време келнерът разнасяше студена вода и разни съобщения: “Търси ви еди-кой си”, “каза, че ще мине към шест” и прочие. Келнерите във виенските кафенета бяха важни персони. Бяха умни хора с добри обноски, винаги имаха готов отговор, неизменно помнеха навиците на всеки stammgast, на всеки редовен клиент, какъв вестник да му купят, какво кафе пие. Йоргос слушаше удивен разговори от рода на: “Как ви се стори маестрото вчера?”, “Кой замести първата цигулка?”

Един ъгъл в кафенето бе неизменно зает от балканците - сърби и хървати, които говореха високо и се надвикваха. Друга маса обикновено бе запазена за един унгарски художник, който се казваше Андриевич и бе маниак на тема пневматични сеанси, мода, която имаше доста привърженици във Виена. В кафенето говореха, че най-напред хипнотизирал моделите си, а след това ги рисувал. Около масата му се събираше тълпа любопитни, които разговаряха за парапсихология, медиуми и други подобни неща. Най-важното преимущество на кафенето бе, че имаше централно отопление, нещо което липсваше в квартирите, които студентите бяха в състояние да наемат. Две кафета на ден във виенските кафенета осигуряваха на гръцките студенти домашен уют. С десетте английски лири, които бяха обичайната им месечна издръжка, те бяха принудени да правят икономии без обаче винаги да успяват да го сторят; така към края на месеца взимаха пари назаем от търговците на кипърската традиционна бяла бродерия от Левкара, които притежаваха два магазина във Виена.

По онова време се появиха първите радиоапарати. Йоргос купи един и прекарваше часове наред в стаята си, търсейки различни станции. Слушаше музикални парчета и лека-полека започна да разпознава нотите. За Йоргос музиката бе голямото откритие. Във Виена музиката звучеше отвсякъде. Дружеше с Андреас Иконому, който следваше в Музикалната академия, и Андреас го взимаше със себе си на концерти. Отначало ходеше понеже го бе срам да му откаже. С течение на времето, обаче, когато вече започна да различава звуците започна да му харесва и тръгна сам по концерти. Като студент си купуваше най-евтините билети и слушаше концерта прав. Фрау Майер свиреше на пиано и в някакъв момент той дори се замисли да поиска от нея да му преподава уроци.

Първата година измина, вече бе проговорил на немски. Но все още нямаше виенски приятели.