Галерия

1

Лекциите в университета минаваха бързо и на втората година започнаха упражненията по практическа анатомия. Първоначалните впечатления бяха ужасяващи. В подземието на сградата по анатомия имаше голямо хранилище пълно с трупове на бедни виенчани. Студентите слизаха в него с един разсилен, а той издърпваше трупа, който студентът посочеше. Мършавите трупове бяха най-търсени. В продължение на два семестъра всеки следобед Йоргос се упражняваше върху различните части на трупа. Работата бе отвратителна, но необходима, студентите трябваше да работят с голи ръце, без ръкавици. Миризмата на фармалдехид удавяше всичко; колкото и да се миеше и търкаше тя не се отмиваше от него. Всеки път щом го видеше уважаваният професор по анатомия с дългата брада започваше да рецитира “Одисея”, а Йоргос се срамуваше, че не знае онова, което преподавателите му предполагаха, че той като грък владее. Усещаше, че отношението към него бе по-специално и че той по никакъв начин не бе заслужил такова отношение. Лекциите по анатомия свършваха в шест и тогава той обикновено отиваше в гостилницата отсреща да вечеря супи и варени картофи, по някоя наденица, все едно и също всяка вечер, с витаеща около него миризмата на формалдехид. Ресторантът се намираше в сутерен и единственото приятно нещо бе, че сервитьорката Хелга се отнасяше към него със симпатия. Запазваше му маса в ъгъла и често пъти му сипваше по-обилна порция. Студентите плащаха на месец и ядяха само по едно, не особено разнообразно, оскъдно ястие. Леща, фасул или картофи с едва забележими следи от месо. Хелга бе руса и носеше онези характерни сандали, оставящи петата извън обувката, които се закопчват около глезена, краката й бяха обути в къси бели чорапки. Правеше му мили очи и няколко пъти се озоваха заедно без никой от двамата да придаде особено значение на тази връзка. Тя бе чехкиня от местност южно от Прага и му разказваше разни истории за родния си край. След вечерята, от седем до девет, Йоргос обикновено ходеше в съседното кино; потънал в удобната седалка се опитваше да се съвземе от умората на деня и да забрави ужасната миризма на формалдехид. Ако влезеше в киносалона четвърт час след началото на филма, имаше право да остане и на следващата прожекция и така решаваше проблема с мръзненето през изключително студените дни.

Естествено бе при тежките зими, липсата на отопление, изтощителната работа и недохранването някои от студентите да се разболяват. По онова време туберкулозата бе ужасяващият призрак за всички младежи, мнозина завършваха в санаториуми и бяха принудени да прекъснат следването си. Андреас Арестис, негов състудент, се разболя от туберкулоза, от време на време състоянието му се подобряваше, а после здравето му отново се влошаваше. Веднъж толкова се влоши, че на връх Разпети петък Йоргос телеграфира на родителите му, че няма надежда. След силен пристъп на кашлица Арестис се съвзе, но у Йоргос завинаги остана отвращението към тази болест. Мислеше си, че морето и слънцето, които бе натрупал през детството си, го бяха отървали от тези патила със здравето през годините на следването.

По анатомия много му помогнаха посещенията в “Йозефейона”, хирургическата академия, построена през 1875 от император Йосиф II, за да подпомогне лекарската наука във времена, когато не съществуваха нито упойки, нито дезинфекция. Тогава той бе поръчал повече от хиляда восъчни анатомични модела, които се произвеждаха в Италия. Йоргос намираше отговор на всички свои въпроси като разглеждаше моделите и четеше надписите на немски и латински. Когато за пръв път влезе вътре си помисли, че гледа филм на ужаса. Красива гола дама, а в отворения й корем всичко се вижда до последната подробност. Под въздействието на популярната по онова време оперета “Красивата Адриана” студентите я кръстиха “Андриана” и когато казваха “бях при Адриана” се подразбираше, че са били в Йозефовата болница. Отговорник там бе един унгарец - Сараевич, на когото Йоргос стана симпатичен и той му даваше назаем книги от библиотеката на клиниката.

Един следобед Йоргос видя през прозореца на стаята си девойка в отсрещната къща. Започна да й обръща внимание и да й се усмихва. Тя отвръщаше на усмивките му. Един ден видя млад мъж на балкона, който му махна и му направи знак да отиде отсреща. Йоргос се уплаши и се затвори в стаята си без да посмее повече да погледне навън. На следващия ден младежът почука на вратата му, разговориха се приятелски и го покани на кафе. Беше около трийсетте, омъжен от пет години за Лиза, момичето, с което Йоргос флиртуваше през балкона. Бяха евреи от семейства заселили се във Виена преди повече от сто години. Той бе адвокат, маниакален футболен запалянко, Лиза обожаваше танците и музиката. Станаха неразделни, излизаха навсякъде заедно, записаха и Йоргос за член на тяхното дружество. Ходеха на театър, на танци. Йоргос преустанови връзките си с гръцките компании.

Често пъти вечер се събираха в дома на госпожа Вайнфелд, далечна родственица на Лиза. Около четирийсетгодишна, умна и приятна, омъжена за едър търговец от Варшава, когото Йоргос никога не бе виждал. Живееше сама с прислужницата си сръбкинята Здравка в огромна къща, която дядо й бе построил, когато прокарвали “Рингщрасе”. Тогава семейството се преселило там от Леополдщад. Къщата имаше огромна дървена стълба, която отвеждаше до горния етаж. За пръв път той видя Мария Вайнфелд изправена на площадката на това стълбище с пронизващи сини очи и не много дълги вълнисти руси коси.

“Den junge Grieche”, каза тя на Лиза, която веднага ги представи. Топлото й ръкостискане остави у него приятно усещане. Седнаха в гостната и Мария го разпита за различни неща, как му изглежда Виена, как е решил да учи медицина. Цветните витражи вдясно от стълбището хвърляха отсенките си в гостната, така че когато тя променяше позата си косите й се оцветяваха в червеникаво.