Галерия

1

Тук е важно да споменем нещо. Когато четем библейския текст, обикновено се опитваме да различим неговите етически измерения. Все пак, трябва да бъдем много внимателни, когато правим това, и трябва да направим няколко основни разграничавания с оглед предмета на нашето изследване. Можем да твърдим, че Израел е мислел по един определен начин, можем да твърдим, че някои автори на Стария Завет са мислели по един определен начин, или да твърдим, че Старият Завет като канон изглежда мисли по един определен начин. Тези три неща са страшно различни. Например, практиките и нагласите на Израел във времената на Съдиите може да са били абсолютно противоположни на нагласите и вярванията на автора на книгата „Съдии”. Трябва да правим отлика дали авторът описва неутрално нещо, дали го възхвалява или го осъжда.

Пророците, също така, представляват красноречив пример за радикални фигури, които строго критикуват своята култура. И тъй, аз съм съгласна, че статутът на жената не е какъвто би трябвало да бъде в древен Израел, но виждам, че има много библейски автори бунтуващи се срещу това състояние на нещата. Последните глави от „Съдии” са много показателни за една култура, която третира жените като предмети, срещу което, все пак, авторът реагира. Думите на Пророк Амос (2:7): „Жадуват да видят земния прах върху главата на сиромаха, и пътя на кротките изкривяват; дори баща и син ходят при една жена, за да безчестят светото Ми име” го правят пример за човек, който твърде вероятно реагира срещу сексуалната експлоатация на жените.

Книгата на Стоун е много важна, тъй като ни кара да сме нащрек срещу широко разпространеното потискане на жените и кара човек да се чуди защо сме потиснали женския аспект на Яхве, но не съм убедена, че непременно е налице съотнасяне между култа към женско божество и статута на жените. Например, в древна Атина е съществувал култ към богиня Атина, но жените в света на нейния полис не са притежавали граждански статут. Не е необходимо да споменавам статута на жените в Индия, където и до днес продължават да съществуват култове към многобройни женски божества. Или дори в християнските традиции, като тези на Католическата или на Православната  църкви, където Девата или Богородица имат по-важна роля отколкото в протестантските деноминации, а статутът на жените в никакъв случай не е по-добър. Тъкмо обратното.

Жените са били потиснати при всички религии и във всички времена. Въпреки това, аз съм на мнение, че Писанията съдържат материал посредством който може да бъде критикувано това потисничество. Съществуват достатъчно текстове посяващи семената на равноправието, като текста от „Битие”, който споменахме, а и в Новия Завет, смятам твърдението на апостол Павел в Послание до Галатяни, 3:28 (странно защо неспоменато в коментара на Стоун за Новия Завет) за програмно за една динамична, генерираща справедливост църква: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” 

Къде се корени интересът ви към библейски еврейски, един от най-значимите и издръжливи семитски езици, на който са написани старозаветните текстове? Еврейският е елиптичен език, често пъти той намеква за различни понятия, които могат да бъдат интерпретирани по повече от един начин. Пред какви предизвикателства е изправен преводачът от библейски еврейски? Кой от преводите на Стария Завет е считан за стандартен в наши дни?

Аз не съм лингвист, а изследовател на Библията, така че интересът ми не се корени  в староеврейския сам по себе си, а в езика като средство за вникване в Танах (Еврейската Библия), в нейната култура и мисъл. Четях Стария завет в превод на новогръцки още от ранно детство и бях запленена от историите в него. Те ме пренасяха в този семитски свят. Когато започнах да следвам богословие през две хиляди и първа година, имах много силно желание да науча еврейски. Бях убедена, че това ще ме потопи още по-дълбоко в света за който четях. Предполагам, че този интерес към езика по-скоро може да бъде наречен „романтичен”, отколкото академичен.

Абсолютно права сте, че този език е много по-различен от гръцки или английски и, както казахте, той е много елиптичен. Контекстът е ключът към правилното му тълкуване, което не би изопачило древния текст, но ние никога не можем да достигнем до един-единствен смисъл, който авторът е имал предвид. Непрекъснато работим в посока приближаване към този смисъл.