Галерия

1

Кибуц, което е първоначалното наименование на мазоретската гласна „u” в Танах (Еврейската Библия), обозначавана с три точки поставени диагонално под съгласната, е съществително означаващо „куп, нещо което е събрано”. То води етимологията си от основата на корена на глагола „кибец” (който в минало свършено време  става „кабац”), и означава „събирам, обединявам”, но и още „определям, установявам”. Може да бъде отнесено към сбор от хора – събор, събрание, общество, колектив, публика. Оттам произлиза и названието кибуц в съвременния смисъл на земеделска комуна.Никога не съм пребивавала в кибуц в Израел. Но този вид живеене в комуна има много древни корени. Комуни, подобни на общностите кибуц, са споменати от древния философ Филон от еврейски произход, живял през първи век в Александрия, но дори преди това имаме кумранските общности, също така известни и като есеи, или други, непознати общности в земите на Палестина. Те са били по-скоро религиозни общности свързани от Завета, различаващи се от съвременните кибуци, но те също са споделяли всичко – работа, ритуални практики, храна. Ранната християнска църква, бидейки религиозна комуна намираща се в заветни отношения, практикува някои от същите тези ценности. Те са се хранели общо и дори са разпродавали имуществото си, за да споделят парите един с друг. Съвременните кибуци не са толкова радикални, но те определено имат древни корени и продължават да са носталгични символи на живот, освободен от индивидуална амбиция.  

От 2004 година вие работите като доброволец за организация, която се бори срещу трафика на хора. Може ли да се каже, че издирването на неговите жертви и предоставянето на духовна, психологическа и физическа подкрепа на проституиращи жени, е още един аспект на вашeто религиозно мировъзрение?

В Танах (Еврейската Библия) наистина цялата идентичност на Израел се гради върху понятието „роб освободен от Яхве”. Историята с изхода от Египет не само признава ценността на човешките същества независимо от техния статус, местоположение или политически режим на който са подвластни, а същевременно избавлението на изхода им вдъхва мироглед и самопознание, които носят определени повели. Робът, който е бил освободен, не може да третира друго човешко същество като собственост, с която можеш да разполагаш. Поставени са граници на властта упражнявана от израилтяните върху чужд живот. Например, не само робът, а и животните в нечие домакинство трябва да се наслаждават на същата шабатна отмора заедно с техния господар. Чужденците, вдовиците и сираците в техните градове, не могат да бъдат игнорирани, тъй като принадлежат към най-уязвимите категории хора - най-лесно експлоатируемите.

Опитът от преживяното при изхода от Египет, изразен в Танах (Еврейската Библия), доминира самопознанието на Израел и неговите закони. Наистина в Стария Завет откриваме първите текстове в историята на нашия свят, които започват да релативизират робството и да задават въпроси относно неговата моралност. Отново пророк Амос е онзи, който реагира срещу превръщането на човешки същества в търговска стока. Така действието, насочено срещу робството, е най-естественият изход или отклик на библейския текст. Иисус се отъждествява с Яхве като противник на робството и възприема ролята на този, който ще избави робите не чрез военна сила или насилие, а посредством установяването на общност, скрепена от заветните отношения на радикална любов, и той разкрива своята програма в синагогата, четейки от книгата на пророк Исаия: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,

да проповядвам благоприятната Господня година" (Евангелие от Лука 4:18-19).

Тъй че отговорът ми е утвърдителен: както Старият, така и Новият Завет стоят зад моята ангажираност с работа, насочена срещу трафика на хора. Вдъхновението ми идва от тези текстове, а не просто от човешка причастност. Това е нещо повече от обикновено инспириране. Става дума за съзнателно решение за съ-участване в този начин на живеене.

Как бихте дефинирала връзката религиозност-научност?

Противно на онова, което мнозина обикновено смятат, Библията не е книга паднала от небето, тя не е списък с наставления продиктувани на пророк в човешки образ от Бог, докато първият е бил в пасивно екстатично състояние. Библията е величествен разказ съставен от писанията на много автори от различни времена и в различни жанрове. Всеки от тях привнася собственото си преживяване на Бог, собственото си свидетелство, собствената си мъдрост, собствените си литературни умения и своите акценти. Това показва, че историческата индивидуалност на нейните фактори е оценявана, зачитана и, всъщност, необходима.