Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Библията е чужда на модерната и постмодерната епоха

31 Март 2015 / 09:03:59  GRReporter
8328 прочитания

Последният ви въпрос за това кой е най-добрият превод е доста труден. Толкова много са факторите, които трябва да бъдат отчетени, за да му бъде даден отговор. Най-напред, трябва да дефинираме какво имаме предвид под „добър” или „акуратен” превод. Днес съществуват различни школи с разнообразни подходи и те се отличават в дефиницията, която дават, за добър или прецизен превод. Ние притежаваме склонност да мислим за превода в спектър, простиращ се от крайно буквалния - почти „дървен” превод, до „по-свободен” превод или, така наречения, динамичен еквивалент. Склонни сме да смятаме, че колкото по-буквален е даден превод, толкова по-точен е той, но не винаги случаят е такъв. Едно буквално предаване на текста може да доведе по-скоро до изопачаване значението на текста-първоизточник, отколкото до неговото пренасяне към целевия език. Обратното, един „свободен” превод може да свърши по-добра работа - обяснявайки значението, може би чрез парафразиране на изходния текст - отколкото би направил това един буквален превод. Най-важен, за да дадем отговор на този въпрос, е проблемът за „целта” (skopos). Трябва да се запитаме коя е целевата аудитория. Дали това е академична аудитория, която успоредно познава езика-първоизточник на текста или е публика незапозната с библейския текст? Дали преводът е предназначен за ненатоварващ, индивидуален прочит или е предназначен за еклесиастична литургическа обстановка. Целта (skopos) обикновено определя това дали хората смятат един превод за прецизен или не. Аз бих препоръчала достъп до повече от един превод на Библията, тъй като единият допълва другия.   

Свързана с това, за което говорим, е темата на докторската ви дисертация защитена в Кеймбридж: „Сравняване на старогръцкия текст на Септуагинта със староеврейския библейски текст на Дванайсетте пророци с цел откриване и анализиране на използването на интертекстуалност при процеса на превеждане”. Кои са основните заключения и открития до които достигате в тази научна разработка?

Да, темата на моята дисертация е свързана с теория на превода. Преводът Септуагинта е изключително важен, не само за библейските учени, а и за всеки, който изследва преводачески практики и интерпретации в античността. Септуагинта е първият превод на Танах (Еврейската Библия) на друг език, ако не и първият превод на  какъвто и да било древен текст с такива пропорции. Моята работа е свързана с анализиране на този превод по отношение на староеврейския текст. Интересуваше ме това как могат да бъдат обяснени вариативни форми между двата езика и наистина причините за тях са различни, както преднамерени, така и  неволни. Разгледах житията на Дванайсетте пророци и видях как различията могат да бъдат отдадени на разнообразни причини. На места преводачът е разтълкувал погрешно текста или е объркал букви, които много си приличат. Има случаи, при които той е използвал различни гласни, които не са в съгласие с по-късната мазоретска традиция при предаване на гласните звуци. Понякога, когато се сблъсква с трудни изрази или с много необичайни думи, той се мъчи да интерпретира текста с помощта на контекста или на друг текст, за който този му напомня. Върху последния случай бе фокусиран и основният ми изследователски интерес. С други думи, издирвах онези казуси, при които преводачът е  позволявал  други текстове от други части на Танах да хвърлят светлина върху конкретния превеждан от него текст. Има определени думи или изрази, които той използва, за да предаде смисъла на текста, които изглежда са заемки от другаде, най-вече „интертекстуални”. Това показва познаване на голяма част от староеврейските Писания, но също така разкрива началото на една равинска екзегетична техника, която познаваме под името gezerah shawah: пасаж с неясен или смътен смисъл да бъде осветлен чрез реферирането му към друг пасаж, съдържащ общ ключов термин.

Това, което ме запленява, е да вниквам дълбоко в начина по който еврейският народ е интерпретирал своите писания и как тези методи органично са довели до времената и интерпретациите на Новия Завет.

Еврейската дума „кибуц” ни въвежда в едно понятие, което е еволюирало до идеологически жалон, основополагащ за създаването на съвременната държава Израел. Бихте ли коментирала по-дълбокото историческо формиране и значение на този „йероглиф на солидарността”.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus