Галерия

1

При положение че Библията е писана в исторически контекст, във специфични времена, на специфични географски места и на специфичен език, тогава достъпът до нея ще изисква усилие при подхождането с научни методи към посланието на този древен текст. Да се подчиниш на текста и да се оставиш той да те води не означава да следваш сляпо онова, което казват думите върху страницата. То означава да му позволиш да ти заговори с неговите собствени и понятия. То означава да встъпиш в една друга култура, за да я чуеш, вместо да налагаш идеите на нашата собствена и да я доминираш. Именно тук e мястото на изучаването на езика, включително на изследването на историческата и социално-политически „канава” на Писанията. Например, един грък може да вземе Новия Завет или Септуагинта и да сметне, че знае за какво говори той само защото може да разпознае думите на страницата. Това обаче е илюзорно, защото думите придобиват смисъла на контекста в който са употребени. Човек би имал нужда от определени помагала като лексикони, речници и библейски конкорданси, пособия по граматика и синтаксис, за да може да го разтълкува. 

И така, независимо че ние можем да изучаваме Писанията с нашите съвременни научни методи, ние ще се сблъскаме със стена, когато застанем лице в лице с тяхното повествование за откровения, за чудеса, за живот отвъд видимия свят. Какво ще правим с тези неща? Там именно се намесват допусканията, хипотезите. Модернистът е подвластен на собствените си предположения, които диктуват, че истинно е само онова, което може да бъде верифицирано по научен път. Така, ако възкресението, да речем, е научно невъзможно, тогава то не е истина, то не може да се случи. Модернистът няма монопол върху рационалността, а онзи, който вярва във възкресението не е непременно ирационално същество лишено от всякаква достоверност. Това са два различна вида рационалност. Единият смята, че възкресенията са невъзможни, следователно Иисус не е възкръснал от мъртвите, а другият казва, че именно защото Иисус е възкръснал от мъртвите, възкресението е възможно. Онова, което е различно, е изходната точка на техните размишления. Става дума за рационалността на Атина и за рационалността на Йерусалим (Тертулиан).

Аз съм на мнение, че докато науката е изключително необходима за изучаването на всичко, онзи, който я практикува, трябва да има съзнанието, че дори науката не може да бъде безпристрастна. Тя има свои собствени предпоставени допускания и начални точки. И това е един много ценен урок, който постмодерността ни е дала. Той ни предпазва от това да не заглушаваме гласовете, които не можем да разберем.