Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Хетерите и симпозиумите в древна Гърция

11 Декември 2015 / 12:12:33  GRReporter
10261 прочитания

Едва ли биха могли да изредят всички случаи, при които се провеждали симпозиуми – различните семейни празници и церемонии, като сватби, рождени дни, победите в различни игри и състезания, заминаването или връщането на даден приятел, и стотици други събития от този род. Във всички тези случаи се канели роднини и приятели на вечеря, винаги последвана от симпозиум, но много често вкусът към удоволствията е бил основният или единственият претекст. Понякога решенията за организирането на симпозиуми се вземали съвсем спонтанно и импровизирано – например, срещат се приятели на агората или на улицата и се канят на вечеря. Случвало се дори някой от поканените да заведе по своя инициатива някой от своите приятели, който не е бил поканен от стопанина на дома. Паразитите, толкова осмивани от древногръцките комедиографи, са търсели винаги възможност да си хапнат и пийнат на воля безплатно (Flacelière 1959, 214).

Известен е лекомисленият и разгулен живот, който са водели в Атина по-голямата част от младежите, произхождащи от богати семейства в периода между ефебията (юношеството) и брака. Вечерите в компанията на хетери са заемали първо място сред техните развлечения. Много автори споменават за участието на хетери в симпозиумите. Така например, Посейдипос говори за четирима симпосиасти, всеки един от които бил довел възлюбената си (най-вероятно – хетера) на симпозиума (Ποσείδιπ., Παλ. Ανθολ. 5.183).

Гостите на симпозиума не винаги са били точно тези, които са присъствали на вечерята, която го е предхождала. След вечерята (το δείπνον), по-улегналите лица обикновено се оттегляли. Не били редки случаите, когато компания от младежи, повече или по-малко пийнали, са нахлували неочаквано в залата на пиршеството, самопоканвайки се най-безцеремонно. Такъв инцидент се случва дори два пъти по време на симпозиума, описан от Платон (Πλάτ., Συμπ., 212 c-e; 223 b), а също и в този на Ксенофонт (Ξεν., Συμπ., I, 11).

Симпозиумите се провеждали в т.нар. андрон (ανδρών ) – отделението за мъжете в древногръцкото жилище, голяма зала на приземния етаж, от която се излизало направо в двора или на улицата. Такива зали, идентифициращи се лесно въз основа на техните характерни особености, са разкрити при археологически проучвания на различни места в Гърция. Обикновено те представляват правоъгълни помещения с врата, леко изместена от центъра, поради разположението на леглата в тях. Първото в дясно е било почетното място, а другите следвали след него, наредени до стените чак до последното, на което се разполагал т.нар. амфитрион, който посочвал мястото на всеки от гостите. В една малка зала, обикновено, първото легло заемало пространството между вратата и ъгъла, докато от другата страна са били разположени последното и кракът на предходното легло така, че в една зала за пиршества, вратата никога не е била в центъра, а малко изместена в страни. Според броя на леглата, които са били заети от по двама, общият брой на участниците в симпозиума е бил 14, 22 или 30, поне след началото на елинистическата епоха. През архаичната и класическата епоха, участниците в такъв род събирания са били по-малко и изглежда са се позовавали на правилото, което се споменава от Марк Теренций Варон, според което броят на участниците в симпозиума трябвало да остане между броя на Музите и броя на Грациите, т.е. – между девет и трима (Vickers 1978, 1-3; Henderson 2000, 17). В симпозиума на Платон, например, са изредени имената на седем участника в него – Аристодем, Сократ, Агатон, Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан, Алкивиад и Диотима (Πλάτ., Συμπ.).

В симпозиумите не са вземали участие нито съпругите, нито наложниците, нито естествено и свободни гражданки, а само жени, практикуващи платената любов – проститутки или хетери. Това са жените, които виждаме в многобройните сцени на симпозиуми, изобразени сред мъжете върху керамичните съдове – техният вид и поведение от пръв поглед разкриват професията им (Обр. 6, 13, 15-а, 16, 18).

Както краят на вечерята, така и началото на симпозиума билo ознаменуванo с възлияние, направено този път не с чисто вино, а с разредено (κεκραμένος), в чест на Зевс Сотер (Δίος Σωτέρος) (Αθήν., Δειπν., XV, 675a-c). След това следвал пеан в чест на Дионис, на всички гости били раздавани венци и гирлянди, а много често и благовония (Ξεν., Συμπ., II, 1). Накрая оставало да изберат т.нар. симпосиарх (συμποσίαρχος), който да ръководи пиршеството, избиран най-често чрез жребий. Основната функция на симпосиарха била да определи дозирането на съотношението на водата и виното, т.е. пропорциите при разреждането на виното с вода. Ролята на симпосиарха била особено важна и Платон дори предлага да бъде регламентирана в специален закон (Πλάτ., Νόμ., I, 640c-e, 640a). Според Платон, симпосиархът трябвало да бъде мъдър и строг, но най-вече трезвен, да има авторитет, който да му помага да овладява ексцесиите, до които често се е достигало.

Категории: Откъс Иванка Дончева книга древна Гърцияантичните авторикерамографията
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus