Галерия

1

Заслужава да се спомене написаното от Плутарх за качествата, които трябва да притежава симпосиархът, защото той в най-пълна степен описва идеалния ръководител на един симпозиум. Той, пише Плутарх, ще бъде най-добър от всички, ако не се напива лесно и виното никога не взема връх над него. От една страна, този който се напива, става невъздържан и непочтителен, а от друга, този, който през цялото време е трезвен е неприятен – той е по-скоро подходящ да бъде възпитател, отколкото да ръководи пиршество. И тук Плутарх дава един много уместен пример с Перикъл, който всеки път, когато бил избиран за водач на републиката, първото нещо, което си казвал било следното: “Не забравяй, Перикле, че ти ръководиш свободни хора, че ти ръководиш гърците, че ти ръководиш атиняните”. По подобен начин, след като го изберат, симпосиархът трябва да си каже: “Не забравяй, че ти ръководиш приятели”. В такъв случай, той няма да позволи недостойни неща, а в същото време няма да прогони и удоволствието. Същевременно симпосиархът трябва да познава добре сериозните неща, без да бъде чужд на удоволствията и шегите и да умее да използва добре и едните, и другите. Той също така, трябва да познава характера на всеки един от симпосиастите, трябва да знае каква промяна извършва виното у всеки един от тях, към каква крайност са склонни и как понасят чистото вино. Не може да се отрече, че различните вина трябва да се смесват с вода в различни пропорции и симпосиархът трябва да умее да избере най-подходящите. Според Плутарх, всеки пияч може да изпие определено количество вино и симпосиархът трябва знае това и да го съблюдава, подканвайки едните да пият повече, а другите по-малко. Така той ще може да сведе различните характери на симпосиастите до едно хармонично цяло, до едно идеално съзвучие. Той не трябва да измерва равенството им пред чашите, а според обстоятелството и силата на телата им и на всеки да налива толкова, колкото може да носи. Вярно е, че е трудно един симпосиарх да познава всички тези особености, но от него ще се изисква да познава основно общи положения върху човешката природа и възрастта. Всеизвестно е, че старците се напиват много по-бързо от младите. Тези, които се движат повече, се напиват по-бързо от тези, които остават спокойни. Тъжните и угрижени хора се напиват по-бързо от веселите и доволни хора. Тези, които пеят непрекъснато, силно викайки, се напиват по-бързо от тези, които мълчат. Този, който познава добре всички тези нюанси, би съумял много по-добре от този, който не ги знае, да поддържа благоприличието и хармонията по време на едно пиршество. Симпосиархът трябва да изпитва чувства на доброжелателност и на приятелство към всички и да не изпитва тайна омраза към някого от присъстващите, нещо което е общопризнат факт. В противен случай, той ще е непоносим, както в заповедите, които издава, нито  ще е справедлив в своите разпоредби, нито пък духовит в своите шеги (Πλουτ., Ηθ., Συμπ., 1, 4).

В действителност, гърците не са пиели виното чисто, което се обяснявало най-вече с алкохолната сила на повечето техни лозя. Да се пие чисто, неразредено вино (ἄκρατον) се възприемало като варварски обичай, присъщ на скитите и траките, който предизвиквал пагубни последици, такива като загубата на съзнание и оглупяването. Такива навици се считали за унизителни и пагубни. Дори смесването на водата и виното в равни части (ἴσον ἴσῳ) се смятало за прекалено и опасно (Αριστοφ., Πλ., 1132). Обикновено приетото съотношение на виното към водата било една част вино на три части вода – пропорция, препоръчана от Хезиод, но шегаджиите го наричали „жабуняк” (Ησίοδ., Έργα, 594).

В литературните източници сведенията за начина на разреждане на виното са много богати, особено в поезията и комедията. Пропорциите можели да варират според питието, повече или по-малко силно, в зависимост от това как са го предпочитали, от характерните особености на самото вино, а също така и от настроението и естеството на компанията. Общата тенденция била да преобладава водата и заради това са избягвали съотношението 50 на 50%, каквото не е засвидетелствано преди V в. пр. Хр. Виното, смесено с вода в съотношение пет части вода на три части вино или две части вода на една част вино, се смятало за доста силно от древните гърци. Много по-препоръчвани били комбинациите от две части вино на пет части вода или една част вино на три части вода, които са и най-цитираните в литературата (Ανακρ., Fr. 24, 33: Αλκ., Fr. 346). Най-леко от всички било виното, което съдържало четири части вода на една част вино, макар, че минавало за доста разредено (Άλεξ., Fr. 228). В някои други случаи, пропорциите са обърнати, но те са слабо засвидетелствани (Φερ., Fr. 76).

Според сезона и предпочитанията на гостите, за разреждането на виното се използвала топла или студена вода. Използването на охладителни съдове е било вече познато. За охлаждането на виното, например, се използвали псиктери. (Обр. 5) Със същата цел са използвали снега и леда, който знаели как да съхранят чак до сред лято, завивайки го в слама или в нетепани вълнени тъкани (Ξεν., Συμπ., ΙΙ, 1, 30). Смесването на виното с водата се правело най-напред в един голям съд, наречен поради тази причина „кратер” (κρατήρ) (Обр. 2, 9, 27-31). Робът гребял от кратера разреденото вече вино с помощта на киатос (κύαθος=черпак) или друг съд – ойнохое (ὀινοχόη) или аристир (ἀρυστήρ), и го наливал в чашите (Обр. 27-31). Виночерпците (οἰνοχόοι) били избирани специално за тази дейност, която изисквала много сръчност и бързина. Тяхната дейност също е любим сюжет за керамографите, поради което се срещат често изобразени по най-употребяваните чаши за вино – киликсите (Обр. 27-31). Понякога, най-вече по време на симпозиуми на млади хора, тази дейност се изпълнявала от хетери.