Галерия

1

Проф.д-р Иванка Дончева е преподавател във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. От 2003 г. е ръководител на катедра "Класически и източни езици и култури". Чете лекции в специалностите "Археология", "Културен туризъм" и "Балканистика". Областта на научните й интереси включва антична археология, култура и религия на Гърция, Рим и Тракия.

До наши дни са достигнали хиляди гръцки съдове, изложени или депонирани в много музеи - и в Европа, и в Америка. Керамичните съдове са крехки, но техните фрагменти са почти неразрушими и са се запазили в значително количество повече или по-малко непроменени.

Книгата "Аспекти на всекидневния живот в Древна Гърция според античните автори и керамографията" изследва и прави осезаема и разбираема старогръцката керамография, чиято задача не се ограничава само с илюстрацията на живота на древните елини. Най-вече и преди всичко нейната цел е да преведе, предаде и отрази мисленето и визуалния опит, посредством който са естетизирани доста аспекти на древногръцкото общество, като в едно огледало, поставено от античните художници пред самите атиняни.

Рубриката “Из съседската библиотека” Представя Здравка Михайлова

ГЛАВА ПЪРВА

СИМПОЗИУМИТЕ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

Една от най-развитите форми, до които достига гръцката общителност са т.нар. симпозиуми (τα συμπόσια) – любима тема в керамографията през архаичната и през класическата епоха. Те са представлявали един истински ритуал, при който компанията на отбран кръг от мъже, а в много случаи и от жени, предимно хетери, са се отдавали на удоволствията на пиенето, музиката, поезията и любовта. Симпозиумите, също така, поставят началото на нов един литературен жанр, свидетелства за който са произведенията на най-големите имена в древногръцката литература – Платон (Πλάτ., Συμπ.), Ксенофонт (Ξεν., Συμπ.), Лукиан (Λουκ., Συμπ), Плутарх (Πλούτ., Ηθ., Συμπ.), Атеней (Αθήν., Δειπν.) и др.

Симпозиум е латинизираната форма, използвана днес, на гръцкия термин симпосион (το συμπόσιον). Самата дума συμπόσιον е използвана за първи път от лирическия поет Алкей от Митилина през VII в. пр. Хр. (Ἀλκ., Fr. 70, 3) и от Фокилид от Милет през VI в. пр. Хр. (Φωκ., Γνωμ., Fr. 14, 1). Συμπόσιον – в буквален превод “пиене на много лица заедно”, са наричали втората част на вечерята (το δείπνον) (Navarre 1911, 1579-1581). По време на първата част (το δείπνον), която се състояла от същинското хранене, гостите се хранели без да пият. Само в някои случаи вечерята започвала с т.нар. πρόπομα (=пиене преди ядене), за което споменава Атеней – става въпрос за една чаша ароматизирано вино, която изпивали в кръг преди да започнат яденето (Αθήν., Δειπν., II, 66c-d). Вечерята се смятала за по-второстепенна по значение, траела много кратко време и преминавала без много разговори и други духовни развлечения. Виното се появявало едва към края на вечерята под формата на възлияние, посветено на Добрия Демон или за здраве. Всеки гост изпивал тогава по една глътка чисто, неразредено вино (ἄκρατον) в чест на Добрия Демон, който се грижел за това атмосферата на симпозиума да остане сърдечна и приятна, произнасяйки формулата: „Ἀγαθοῦ Δαίμονος” (Αθήν., Δειπν., X, 675b). В гръцката митология Добрият Демон (Αγαθός Δαίμονος) е божество, което закриля житните поля и лозята. Иконографията му го представя като младеж, който държи в едната си ръка рог на изобилието (или чаша), а в другата мак или житен клас. След това, на три пъти се призовавали боговете: една чаша се посвещавала на олимпийските богове, по-специално на Зевс, друга – на херосите, а третата – на Зевс Сотер, като отговарящ за божествения ред и в частност – за реда по време на симпозиума (Schmitt-Pantel, Tchernia 2004, 44). Една от характерните особености на класическия симпозиум е именно неговото високо ниво на ритуализация, която се изразявала също и в неговата сакрална идеология, поставяща го под закрилата на боговете.

След това, след като слугите са вдигнали масите и почистили пода от всякакъв род отпадъци, започвал симпозиумът, който много често продължавал чак до зори. Тъй като не е имало салфетки по масите, гостите се избърсвали с топчета, оформени от средата на хляба, които след това изхвърляли, заедно с костите и другите отпадъци на кучетата, които свободно циркулирали или се излежавали между краката на масите и леглата, както ги виждаме изобразени често в керамографията през архаичната и класическата епоха, т.е. – и върху чернофигурните (Обр. 2, 2-а, 3, 3-а, 4, 6), и върху червенофигурните съдове (Обр. 8).

Симпозиумите са се развили като организирана и характерна обществена институция, със закони и определена обичайна практика. Те са били един вид място за събиране на обществото в епоха, когато кафенета и клубове не са съществували. От V в. пр. Хр. симпозиумите започнали да се провеждат  в домовете на по-богатите граждани, които са представлявали центрове на разпространяване на идеи и на духовни ценности. Но самата институция на симпозиумите се зародила още по времето на Омир (Λάμψας 2006, 601). Нестор бил на мнение, че един добър симпозиум създавал най-добрата атмосфера за разговори върху скучни теми. От Одисея на Омир познаваме великолепните симпозиуми в дворците на Алкиноос и Одисей. Симпозиумът обикновено започвал рано вечер и продължавал до сутринта, като участниците в него се настанявали на меки легла (т.нар. κλίνη) с възглавници, като се облягали на лявата си ръка и са се хранели с дясната.