Галерия

1

         Всичко, което е можело да допринесе за очарованието или за веселбата на пиршеството, е било добре дошло. Почетно място са заемали песните. Песните, изпълнявани по време на симпозиумите, наречени сколии (τα σκόλια), варирали и се трансформирали в течение на няколко века, като са били за гърците едновременно забавление и литературен жанр, който има своя история (Navarre 1911, 1581).

         Според схолиаста на Платон (Πλάτ., Γοργ., 451e) и на Аристофан (Αριστοφ., Σφ., 1222), песента, под акомпанимента на флейта или лира, имала две форми. Първата предполагала последователното участие на всеки един от симпосиастите. Един от тях, с миртова клонка в ръка, се изправял прав и започвал да пее някаква позната, известна на всички песен. В даден момент, той спирал и подавал клонката на друг, който трябвало да продължи и който, на свой ред, я предавал на друг от участниците. Тези, които не можели да пеят избраната песен, трябвало да се оттеглят и така до момента, в който оставал само победителят. В други случаи, използването на една основна тема и нейните вариации били предпочитани (Vickers 1978, 11; Henderson 2000, 11-12).

          По време на симпозиумите са се развличали и с различни видове игри. Само Полукс изрежда около 50 от тях в една специална глава, посветена на игрите по време на симпозиумите. Наистина, една голяма част са били като детски занимания, но сред този списък, все пак, има в частност игри на ума, които могат да се разделят на два основни вида: 1) загадки (αἰνίγματα) и гатанки (γρίφοι) и 2) игри за сръчност, от които най-известен бил т.нар. κότταβος (Sparkes 1960) – една от любимите теми на керамографите (Обр. 8, 10, 11, 12, 14, 14-а, 18).

По време на симпозиумите към игрите се добавяли всякакви шеги и фарсове, повече или по-малко благоприлични, които фантазиите и пиянството са вдъхвали на симпосиастите. Когато някой от пиещите заспивал, без да е изпил определеното количество вино, например, обикновено го събуждали като му изливали на главата сосовете от яденето от предходната вечер. Тази традиционна шега се наричала ἑωλοκρασία (Navarre 1911, 1581).

         При някои симпозиуми (από σπιρίδων), всеки от симпосиастите е донасял своята част от провизиите в специални кошници, т.нар. σπυρίς (Обр. 33, 34) (Flacelière 1959, 213), които често се срещат изобразени в керамографията, закачени на стените до всеки от присъстващите (Обр. 14, 14-а, 15-b, 16, 21, 23). Изобразените в тези сцени гости пият, жестикулират, пеят или свирят на флейта (Обр. 14, 17-b, 25) или лира (Обр. 26). Часът за танците и удоволствията, които предизвиква пиянството, още не е настъпил. Изображенията в керамографията показват до какви крайности може да се стигне, особено при веселите пиянски шествия, т.нар. комос (κώμος), понякога съвсем спонтанно организирани след края на симпозиумите. Често симпозиумите завършвали във всеобщо пиянство и сцените по керамичните съдове показват как прекалилите с виното повръщат (Обр. 35, 37, 38, 39, 40) или уринират (Обр. 41), а понякога са в толкова безпомощно състояние, че едва се крепят (Обр. 36).

Изразът "Μισέω μνάμονα συμπόταν" (Мразя сътразпезник, който има добра памет), според някои автори, е бил формулиран по повод ръководителите на симпозиумите, които по един непоносим и дразнещ начин са упражнявали своята власт над пиячите (Πλούτ., Ηθ., Συμπ., 1,0). В този смисъл, дорийците от Сицилия, например, са наричали симпосиарха “Човек с добра памет”. Според други, тази поговорка е по-скоро покана да се забрави това, което се казва и прави по време на пиене. Ето защо древногръцката традиция дава на боговете правото на забравата и строгото наказание, с което от една страна се намеква, че или не трябва да се припомнят никакви грешки, извършени по време на пиене или пък, че тези грешки  не трябва да бъдат строго съдени и наказвани, а от друга, че те не трябва да оказват влияние върху приятелските отношения на участниците в симпозиума. Според Еврипид, това е акт на проява на мъдрост, а в подкрепа на едно такова становище се изправят свидетелствата на най-прочутите философи – Платон, Ксенофонт, Аристотел, Епикур, Пританис, Хиероним, Дион и др.

Симпозиумът е една от най-важните институции на древногръцкото общество, която е спомогнала много за развитието на поезията, като едновременно е имала и много важен политически характер, тъй като е изиграла важна роля за сформирането на различните видове сдружения – т.нар. εταιρείες (Λεντάκης 1998, 180). Симпозиумът, както много правилно подчертава O. Murray, станал от много гледни точки, едно място различно от местата, които обикновено са били създавани от обществените закони. Симпозиумът имал свой строг код на честта към вярата, която се създала в него, и по своя воля създал и определил закони, които са се противопоставяли като цяло на законите, създадени от обществото (Murray 1983, 257-272).

____________________________

Αθήν., Δειπν.: Αθήναιος, Δειπνοσοφισταί

Άλεξ., Fr.: Άλεξις, Fragmenta

Αλκ., Fr.: Ἀλκαῖος, Fragmenta

Ανακρ.: Ανακρέων

Αριστ., Προβλ.: Αριστοτέλης, Προβλήματα

Αριστοφ., Αχ.: Αριστοφάνης, Αχαρνής

Αριστοφ., Ειρ.: Αριστοφάνης, Ειρήνη

Αριστοφ., Πλ.: Αριστοφάνης, Πλούτος

Αριστοφ., Σφ.: Αριστοφάνης, Σφήγκες

Εύβ., Fr.: Εύβουλος, Fragmenta

Ηρόδ., Ιστ.: Ηρόδοτος, Ιστορίες

Ησίοδ., Έργα: Ησίοδος, Έργα και Ημέραι