Галерия

1

         Пиршеството можело да продължи дълго, поради което е изключително важно разреждането на виното с вода, което намалява въздействието на алкохола и предлага предимството да се избегне или забави напиването. Ставало въпрос да се изпие едно такова количество вино, което да развесели симпосиастите, но също така и да ги остави в състояние на буден ум и увереност в разговорите, песните и останалите дейности. Задачата на симпосиарха е била именно тази – да определи точната мярка, която да задържи участниците в симпозиума на границата между прекаленото въздържание и притесняващото пиянство (Lissarague 1987, 11-12). В своите „Закони” Платон защитава ролята на контролираното опияняване с вино, което благоприятства процеса на сближаване и общуване и разкрива истинския характер на индивида (Πλάτ., Νομ., 642a), от където произлиза и репутацията на виното като „огледало на човека”, отразена и в поезията на Алкей (Αλκ., Fr. 333). Според изчисленията, направени от W. J. Henderson, количеството вино, изпито по време на един симпозиум, би могло да се равнява на нивото на алкохола, равностойно на един литър или литър и половина бира (Henderson 2000, 18). Аристотел е на мнение, че при едно добре направено смесване на виното с вода, не се усеща водата, а само мекотата на виното (Αριστ., Προβλ., 873b 34-5). Това, което изглежда ясно е, че от гледна точна на древните гърци, каквито и да са пропорциите на смесване с вода, виното запазва винаги същността си на вино: то винаги е питието на Дионис, дори и когато е станало почти безобидно (Πλούτ., Εθ., Συμπ.,15e-f).

За да се поддържа жаждата и същевременно, за да се даде на виното повече сладост, по време на симпозиумите са сервирали някои съвсем обикновени ястия – сладки или пикантни, аналогични на днешните „ордьоври” или десерти: мед, сирене, плодове – пресни или сушени, сол – чиста или смесена с мащерка, кимион, чесън, лук и най-вече – солени сладкиши, т.нар. ἰπίπαστα. По-късно, на гостите се предлагала, също така, една истинска втора вечеря (δεύτεραι τράπεζαι), при която са сервирали месо – рагу, птици, дивеч. Но тези свръхпрояви на лакомия са били присъщи предимно за елинистическата епоха.

         Пиршествата, като тези, които са описали Платон и Ксенофонт, където духът и фантазията на самите гости са вземали участие във всички видове развлечения, със сигурност са били много редки. Това са силно идеализирани картини. Никакво съмнение няма, обаче, относно това, че очарованието на един лек разговор, жив и радостен, е бил за гърците едно от основните развлечения по време на симпозиумите. Доказателство за това са многобройните литературни произведения, посветени на симпозиумите, чиито автори, под фиктивната форма на разговор по време на маса, воден от известни личности, са дискутирали, или най-малкото са засягали най-различни сюжети, свързани с философията, политиката, науката, литературата и изкуствата. От цялата тази литература, най-известните „Симпозиуми”, които са достигнали до нас, са тези на Ксенофонт, Платон, Плутарх, Лукиан, Атеней. Но това е само една малка част – за симпозиумите са писали Аристотел, Епикур, Пританос, Хиеронимос, Дион и др. Все пак, освен разговорите, по време на тези пиршества е имало и някои традиционни развлечения, които в очите на по-обикновените гости са имали по-висока цена. На първо място трябва да се спомене музиката. Немислимо е било без флейтата за възлиянията и пеана. Следователно, на всеки симпозиум е имало флейтистки (αὐλητρίδες) (Обр. 3-а, 8-13, 15-b, 16, 22), а често и музикантки, свирещи на лира (ψαλτρίαι) (Обр. 21). Към тези инструменти по изображенията в керамографията виждаме добавени и кастанети (Обр. 17-а, 22) и тамбурини (вид продълговати барабани). Често всички тези инструменти са изобразени в ръцете на симпосиастите, които акомпанират както танците, така и песните (Обр. 7, 14, 17-а, 17-b, 25, 26) или закачени по стените (Обр. 10, 13, 16, 17-b, 30, 35). Освен самите инструменти, по стените виждаме закачени, също така, и калъфите за най-често използвания по време на симпозиумите инструменти – двойната флейта (Обр. 15, 15-а, 15-b, 24, 25). Сред развлеченията по време на симпозиума бил и танцът, в Гърция е бил много разпространен вид изкуство. Той е включвал, освен различните движения с краката и ръцете, и това, което наричали мимика или пантомима. В „Симпозиума” на Ксенофонт, една истинска професионална трупа е наета от богатия Калиас да изнесе спектакъл на гостите (Ξεν., Συμπ., II, 1). Тя се състояла, без да се брои Сиракузинът, който бил неин ръководител, от една флейтистка, една танцьорка-акробатка и едно младо момче, което било едновременно китарист и танцьор. Тримата артисти са показали най-напред всеки по отделно своите таланти. След това представлението завършило с една обща пантомима, изиграна от цялата трупа, показваща една поредица от живи картини, имитиращи сватбата на Ариадна и Дионис. Освен тези общи изпълнения от професионални артисти, гостите, най-вече по време на симпозиумите на хетери, са се отдавали често сами на удоволствието на танца. Танците по време на симпозиумите много често не са оставали благоприлични и традиционни. Под влияние на виното, те прераствали в неконтролируеми, дезорганизирани движения или пък обратното – пиячите са искали да покажат, че все още владеят тялото си много добре и изпълнявали необичайни упражнения на сила и сръчност: например, те еквилибрирали танцувайки в най-рисковани позиции съдове с вино – картини, често изобразявани в керамографията (Обр. 32). Жените, които са присъствали на симпозиумите, предимно хетери, също са се включвали в този вид развлечения (Обр. 22).