Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Мед, море и Афродита” на Дженифър Баркли

20 Август 2015 / 09:08:55  GRReporter
9013 прочитания

Спомням си, когато за първи път дойдох на Тилос, четох в пътеводителя за това село Мегало Хорио с неговата "еднопосочно движение" и "супермаркет" - представях си оживен трафик и хипермаркет в градски покрайнини. Действителността е коренно различна. Под "еднопосочно движение" се разбира следното - през селото минава един път и той е много тесен, за да мине повече от една кола наведнъж, и дори колата понякога трябва да спира, за да пропуска котки и пилета; когато минава през селото, се провира под огромна арка от бугенвилея. Колкото до супермаркета, това е семеен магазин с две помещения, дядото обикновено седи вътре пред бутилките с алкохол, готов да се задейства, ако някой има нужда от нещо, докато майката или дъщерите са заети; но наистина е снабден с почти всичко, от което имате нужда. При предишни идвания се отбивах тук предимно за питиета, но този път е различно.

Успявам да обясня на жената в магазина, че ми трябва нещо за отваряне на бутилки и тя рови безкрайно в прашната лавица най-долу, бърка в безброй торбички, докато в крайна сметка Na! намира отварачките зад нещо друго. После се разбираме, че търся сапун yia heria, за ръце, не пластмасовите шишета с душ гел. Никога не знаеш какво можеш да намериш в този магазин.

По обратния път тъкмо да отмина една кола, и тя спира - Роб и Ани, явно изненадани, че ме виждат! На ферибота чух от Пантелис, че затворили бара, и те потвърждават с тъга. Появяват се две коли, едната спира и шофьорът се заговаря с Роб, докато другата търпеливо чака отзад, но в крайна сметка приключваме разговорите и всички си продължават по пътя.

Следобеда работя на кухненската си маса, пия кафе и ми се струва, че не бих могла да бъда по-щастлива. Пристигат имейли и текстове с шокирани послания относно „сценария” на Мат и всички като че ли смятат, че съм много смела, но тъжното е, че не се чувствам чак толкова смела. На връщане от селото си мислех за това. Когато се събрах с Мат, идеята беше, че той е надежден и се грижи за мен. Но ако е лъгал през цялото време, излиза, че това  не е вярно и няма смисъл. Да, разбирахме се добре, но ако реша, мога да намеря някой друг, с когото да се разбирам добре, а най-вече мога доста добре да се справям сама.

Всеки път, щом се сетя за Мат, си спомням за още нещо, което си е измислял, за още някоя ситуация, когато е лъгал, когато се е преструвал. Всеки път, когато с родителите ми му съчувствахме заради стреса, който преживява, за да поддържа бизнеса... Ядосвам се, че излъга и хората  в Тилос да смятат, че продават къщата си, като  включи и мен в измамата. Никога не съм мислила, че може да ми се случи такова нещо, и си спомням за всичките пъти, когато малко е оставало да го разоблича. Вие  ми се свят,    затова решавам да повървя до Скафи.

Отминавам един усмихващ се фермер с ботуши и рошава посивяла коса, после овцете му, които подрънкват със звънците си, застанали неловко отстрани в полето, за да видят дали имам нещо за тях. Тогава чувам кучето да ръмжи и да лае. Но виждам, че е вързано на верига и е хитро - върти опашка и някак си успява да държи половин самун хляб в уста, докато ръмжи.

Малко по-нататък виждам през портичка, вързана с тел, как милички козлета прескачат през пътя, щом ме виждат да идвам. Смесицата от дъжд и слънчева светлина е събудила мириса на билки, растящи по склоновете - риган и мащерка. Събудила е и охлюви - полупрозрачни създания, предпазливо прекосяващи песъчливата пътека, когато стигам близо до плажа и заради тях стъпвам внимателно, заобикаляйки ги. Плажът е празен, разбира се; чувам само как водата тихичко се плиска напред-назад сред възрозови камъчета. Въпреки че небето е малко сиво, това все още е един от най-колоритните брегове с червения си пясък и синя вода. На склона се вижда самотно дърво, изключително живописно.

На връщане вали, но долината е зелена и сочна, сивите планини се издигат стръмно в притъмняващото небе, пейзажът става драматичен. Фермерът пак казва "здравей" и коментира:

- Vrohi! Вали.

Държа якето над главата си, защото не се сетих да си взема чадър. Но отговарям, че това е добре, той засиява и се съгласява.

Дъждецът спира, когато стигам близо до къщата, и забелязвам   малък кафяв бухал да излита от една пещера и да каца на дървото отпред. Разбира се, когато наближавам, виждам кръглата му физиономийка да гледа към мен от клона и докато минавам отдолу, той се обръща, за да следва пътя ми. Щом стигам до телената порта, която пази козите да не излизат, един заек изскача от медоварната.

Първата ми разходка до плажа Скафи със сигурност не ме разочарова. Не ме разочарова и пейзажът от масата навън, където пиша.Той е все така разнообразен - насечените планини, тънещи в сянка, синьо небе, облаци, полека течащи между върховете...- и огласян от  птичи песни. Тилос ме е чакал през цялото това време и аз не съм го забравила. Когато се смрачава, отивам пак в селския магазин за бутилка вино. От военната база отсреща се чува вечерна тръба. По пътя след мен върви едно от магаретата, с които се сприятелих, и се налага да го отпъждам; изглежда оскърбено, но не искам да броди из пътя. На връщане е почти тъмно, един дружелюбен овен с големи остри рога изтичва към мен през пътя и трябва да отпъждам и него. Идването тук наистина изглежда идеалното решение - новите ми съседи са няколко любопитни магарета, смокини, зреещи по дърветата, изглед към морето от кухненския ми прозорец и към замъка от банята и дружелюбен хазяин медар.

*

Оу, това петле е малко досадно. Събужда ме в пет часа и после продължава с дрезгавото си кукуригане  на всеки две минути, отново и отново… Няма ли как да го заключат някъде много далеч? Едно дребно създание да буди цяло село при всяко разсъмване – прекалено е. Но аз намирам тапите за уши от самолета и пак заспивам... и когато се събуждам отново след девет часа, навън е тихо, точно както беше късно снощи.

Категории: Откъс роман Мед море Афродита Дженифър Баркли
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus