Галерия

1

На семейството ми, изглежда, му е приятно, че се чувствам тук у дома си, скоро май ще пристигне дъска за гладене. Предполагам, че трябва  да започна да гладя, макар от години да не съм гладила нищо. Не намирам думи да изразя как наистина се чувствам у дома.Толкова отдавна го исках.

Дори да стане трудно, ще се справя. Искам да бъда ексцентричната англичанка, която живее до медоварната.

Господи, дори още не съм хапнала spanakopita.

Глава двадесета: Птичките и пчеличките

На първи май, само няколко дни, след като пристигнах, бащата на Нтелос - Павлос, ми донася венец от жълти цветя. Казва, че съпругата му Мария и дъщеря му Евгения са го направили за мен, за да го окача на входната си врата. Традиция е да се правят венци от цветя за Protomayia, Първи май, специален ден в гръцкия календар.

- Kalo meena, честит месец! И Kali Protomayia, честит Първи май!

Отново е май, почти две години, откакто стъпих  за първи път на Тилос за този един месец, който си подарих. Дойдох тук във времето на змиите и мухите. Тогава търсех  някакъв вид щастие. А сега съм тук, за да остана - съвсем близо до медоварната - в къща, украсена с цветя благодарение на новото ми, дружелюбно тилоско семейство.

Влизам в селото и тръгвам да бродя из варосаните улички. На връщане забелязвам, че е цъфнала една красива роза, triandafillo, или тридесет листа. Не съм забелязала - Павлос ми го посочва по-късно, - че някаква коза е минала оттук и е сдъвкала връхчета на всички цветя от другата страна на пътеката. Но аз съм си такава - винаги спирам да мириша розите, а не забелязвам опустошението на метър от мен. Не искам да е другояче.

*

Когато се събуждам, върхът на хълма с разрушения замък сияе в меденопортокалово под първите слънчеви лъчи. Гледам го през прозореца на банята, докато си мия зъбите, плъзвам поглед надолу по хълма към белите къщи на селото, сгушени сред пищни зелени дървета, после още по-надолу към шоколадовокафявото магаре, препречило улицата.

Закусвам чревоугоднически с портокали, с гъсто кисело мляко и мед. От кухнята си чувам жуженето на пчелите в кошерите навън, понякога, докато работя в кухнята, някоя пчела влиза и започва да обикаля наоколо ми. Всички пътеки са пълни с цветя по това време на годината, както и с мащерка и риган, див копър и други билки, а на пчелите това им харесва. Доставя ми огромно удоволствие да простирам прането си на слънце и вятър, под гласовете на пчелите, враните и щурците. Работя на компютъра цяла сутрин, а на обед събирам дрехите, ухаещи на топлина и свежест.

И Павлос, и синът му Нтелос идват всеки ден в медоварната, за да вършат разни дребни работи; тя прилича на голяма барака, където двамата майсторят разни неща и спокойно оставят всичките си принадлежности да се търкалят наоколо - стари щайги и кошери, пластмасови легени и метални бидони. Павлос ходи и в градината да  полива множеството цветя, които е посадил, както и лимоновата фиданка, която козите почти са унищожили. Старае се да не ме смущава, когато работя, но ако искам да си почина малко, излизам да си побъбря с него и винаги научавам някоя нова дума. Постигам целта си - по една нова дума всеки ден. Днес той донася пълни шепи mousmoula, което, както установявам, са мушмули - изглеждат като малки лъскави кайсии, а вкусът им доста наподобява манго.

- Благодаря за меда - беше разкошен! Ядох кисело мляко и мед на закуска.

Истината е, че напоследък, докато седя на бюрото, изяждам  такива  количества тахан, кисело мляко и мед, равни на половината ми тегло.

- А, хубаво, кажи ми, когато свърши, и ще ти донеса още.

Мария идва малко по-късно с колата и носи буркани с домашни консерви и пресни яйца от техните кокошки. Къщата, изглежда, върви заедно с неизчерпаеми доставки на яйца, мед, лук, лимони и други плодове.

- Благодаря за венеца - много е красив.

- Радваме се, че го харесваш! Щастливи сме, че си щастлива. Имаш ли нужда от нещо? Кажи ми! Искай спокойно...

Следобеда решавам да отида в Ливадия, пристанището, където са повечето магазини, за да купя някои неща, които ми трябват. Планирам да вървя 4 мили, за да изгоря малко от погълнатата храна, но когато спирам след десет минути, за да погледам как няколко тлъсти, здрави кокошки клопат във високата трева, един камион спира и шофьорът пита дали искам да ме качи. Невинаги ще има някой да ми предложи да ме вози, затова скачам вътре не толкова грациозно, колкото се надявах, и заедно с малкия му син пътуваме към града. Слънцето огрява разноцветните склонове; от миналата година нищо по пътя не се е променило.

Много съм подранила - грешка на новака; часът е едва три и половина, повечето магазини още са затворени. Убивам в разходки част от следобеда, поздравяваме се с няколко души, които питат колко ще остана. В един нов магазин си говорим на английски с жена от Родос; тъкмо е отворила преди няколко дни и се опитва да разбере какво търсят хората, така че, ако ми трябва нещо, да й кажа. Мъча се да обясня какво е това  адапторен куплунг, но напразно. Намирам кухненски нож, но няма и следа от органичните мюсли, които купувах обикновено, само неща като Coco Pops, а не ми се дават 6 евро за шишенце "Нивеа".

Отначало ми е малко странно в Ливадия; чудя се какво да правя. Преди малко повече от шест месеца бяхме тук с Мат. Но сега спирам, сядам на брега и просто гледам към яркосиния залив и белите камъчета на плажа, както гледах през онзи първи месец, когато дойдох тук, за да поживея сама и да стоя тук по обед, мислейки, че мога да гледам този син залив до края на живота си... И отново се влюбвам в Ливадия.