Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Мед, море и Афродита” на Дженифър Баркли

20 Август 2015 / 09:08:55  GRReporter
7067 прочитания

 Преди няколко месеца, когато обмислях да наема къщата, имах видения за подобни случки -  че в кухнята ми ще има кози. И фактически наистина онзи ден намерих коза пред кухненската си врата - независимо от усилията на Павлос да държи козите настрана и да не им позволява да шмулят розовите му храсти; бяха намерили път зад постройката и трябваше да запечатаме пролуката. Стоя на терасата си и гледам навън към облаците, надвиснали над върховете на планините, слънцето грее малко по-надолу в долината, чувам кучешки лай и един фермер да вика по животните си.

Вчера вечерта, след като бях прекарала доста много вечери като отшелник в къщичката си, защото след девет часа е тъмно като в рог, си позволих да изляза на десетминутна разходка из селото. На практика бях свършила храната, затова се отбих в магазинчето и се впуснах в дълъг разговор на гръцки със собственичката Ирини. Когато влязох в мъничкото помещение, тя седеше зад вратата и четеше дебела черна книга с кожена подвързия, може би библия. Ирини внимателно провери датите на консервираните храни, които купих, и ми каза, че трябва да отида в супермаркета за хляб - така наричаме по-прашния магазин в селото, където има повече от едно помещенийце и една от пътеките е изцяло посветена на тестените изделия и обувките.

Каза,   че се радва да се запознаем, и запита къде съм отседнала. А, добри хора, отсече. Излезе, че държи кози тук наблизо. Научих, че днес е именният й ден и има paniyiri, фестивал в черквичката в Еристос - аха, това е черквата, която отминах, докато тичах по обед и  където свещеникът окачваше флагове! Трябва да дойда да хапна нещо, каза Ирини. Докато си говорехме, влязоха още няколко души -  включително един албанец на име Артин и един австралиец, с когото се бях запознала преди – и се присъединиха към разговора. Преместихме се по-нагоре по пътя за по една бира в kafeneion. Там се заговорих с Вики, жената, управляваща музея на слоновете и чийто английски е отличен благодарение на разговорите с посетителите; тя превежда всичко на гръцки за съпруга си и за останалите мъже, седнали наоколо почти в кръг, пиещи узо с мезета и премятащи броениците си. Споменах фестивала.

- Ирини - Айрийн на вашия език - каза Вики.

- Да, но мисля, че "Ирини" звучи по-добре - казах аз. - Означава "мир", нали?

- Да! - отвърна тя. - А, има и песен... "Лека нощ, Ирини"...

Запита къде живея и когато й казах, че съм в къщата до мястото, където семейство Кумпаниос произвежда мед, тя каза на всички останали.

- Kali anthropi - беше общото мнение.

Добри хора.

Двете главни села на Тилос са може би на 5-6 мили едно от друго. Но между тях има жестоко съперничество. При разговора с Ирини в магазинчето й се получи напрегнат момент, когато й казах, че преди две години съм живяла един месец в Ливадия.

- Но…на  Мегало Хорио е по-добре - побързах да добавя. - Повече ми харесва.

- Да, kori mou, по-добро е...

Когато се връщам в къщата, няма и следа от птичето, затова сядам пак на кухненската маса, за да продължа работата си, но иззад компютъра изригва паническо трептене на криле. Птичката пак започва да кръжи. Една пчела му прави компания. Добре че точно в този момент, когато се чудя какво да направя, Павлос минава с мотопеда и с неизменната цигара в ръка; излязъл е да бере риган, за да го изсуши на слънце и да го продаде. Този човек все върши нещо. Със смях му разказвам за проблема "птиче в спалнята".

- Къде е?

Влизаме в къщата и му показвам птичката, която още кръжи около мертеците от прозореца до дървените перила.

- О! Ето я! Ela…

Павлос я следва напред-назад из спалнята, хвърля се да я хване, след пет минути вече я е пленил и я пуска навън.

- Малко е, бебе - казва. Сочи ми птичето гнездо под стрехата на медоварната, а после показва красива оранжева роза, която тъкмо започва да цъфти в градината около къщата. - Не ползваме химикали, farmaka, за цветята в градината, защото птиците и пчелите ги ядат.

Сега птичето го няма и аз мога да отида на фестивала за именния ден на Ирини.

Помолвам за съвет какво да облека за paniyiri - добре ли ще е да съм с джинси? Той казва, че е чудесно. И ми напомня, че големият фестивал е в края на юли, Аyios Panteleimonas, с храна и танци.

- Ще отидем заедно!

- Благодаря, че изведе птичката от къщата - иначе нямаше да мога да изляза! – отново се засмивам  аз.

- Харесва ми как все се смееш. Това показва, че си добър човек.

Обувам джинси, обличам дантелена, но прилична блуза и тръгвам към черквата в долината. Тя е варосана, разноцветни флагове висят и плющят под поривите на вятъра около нея, а от високоговорителите се носи силна традиционна музика. Макар че черквата е малка, наоколо има много място за фестивала. Повечето хора седят край дълги маси на сянка, само децата тичат наоколо и играят футбол. В един ъгъл е сложено барбекю, едно момче седи и обръща козето месо, набодено на шишове, а друго сипва в огъня въглища за големия казан с картофи. Насред всичко това има голям кръг за танци. Оттатък оградата не се вижда нищо друго освен дървета и планини.

Манолис идва да каже здрасти, а аз намирам двама англичани, които също познавам. Казват, че Вангелис продава много екземпляри от книгата си  - често го виждали на площада да разговаря с хора, после изчезва и се връща с книга. Сигурно през сезона ще продава по петдесетина на седмица.

Отивам да пожелая на Ирини 'Khronia polla', "за много години", за именния й ден. Голяма част от жените тук също са наречени на светицата. В  Гърция смятат именните дни за също толкова важни, колкото и рождените.

Категории: Откъс роман Мед море Афродита Дженифър Баркли
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus