Галерия

3

2

1

ПФАЙФЕР: Със сигурност това не са изкуствени криле, както погрешно ни казва Овидий в неговите „Метаморфози”. През 1971 обсъдих тази погрешна версия с Питър Гринауей по повод неговата изложба ”Летейки над вода”. Римлянинът Овидий е онзи, който дава погрешно тълкувание на нещата. Древногръцките източници, като Плутарх, Омир, Фанодик и Павзаний и особено Хезиод, не говорят за „криле”, а за „платна”. Нека цитирам Хезиод: “Те бяха първите, които построиха кораби, извити от двете страни, и те първи им окачиха платна - крилете на порещ вълните кораб”. И така, изписана на старогръцки тази отлика става още по-ясна: „πτερά” означава „криле”, а “ιστία” - „платна”. А човек  може „да полети”, както героят във филма на Алън Паркър „Пилето”, и както направих аз в Литва през 2001 по повод международния симпозиум “В окрайнините – Япония и източната култура в дискусия със Запада”. Това беше първият полет с движено от човек летало в историята на Литва, посветен на американския поет и авангардист на визуалното изкуство Емет Уилямс (1925-2007), европейски координатор на движението Fluxus.
Параметрите на полета бяха:
а) Дължина на  разкрача върху пясъчната дюна: 2,20 м.
б) Дълбочина на земната вдлъбнатина от която излитам: 0,50 м
в) Траектория: 4,00 м
г) Височина: 1,50 м
д) Северозападни ветрове 6-7 по скалата на Бофор, Дъжд, видимост 600-700 m
Асистент на полета: Франсиско Фелипе, Испания
Снимачен екип: Йошико Маруяма, Япония, Диана Радавичиуте, Литва
(Нида, Литва, 22 юни 2001 г.)
Рекорден полет!
За сравнение само ще кажа, че една мигрираща патица лети с v=29 м/сек
Това беше “fluxus пърформанс”, иницииран от моя добър приятел от Япония Айо, който е и един от факлоносците на “движението fluxus” – международна мрежа от художници, композитори и дизайнери през шейсетте години на XX век, съчетаващи различни артистични прийоми и дисциплини. Всичко това звучи много на сериозно, но всъщност е една голяма шега и е много забавно. Но и опасно, както знаем от историята на американката Амелия Ерхарт – пионер на авиацията, на френския писател-пилот Сент Екзюпери, на немския пионер на управляван от човек летателен механизъм Ото Лилиентал, станал известен като „краля на делтапланеризма”, на Шивача от Улм, изобретил през 19 век летателно устройство, и на много други.... Нека все пак не забравяме и закона за гравитацията на сър Исаак Нютон! Никога не успях да проумея защо един B747 може да се отдели от земната повърхност и да полети, след като, както са ни учили в училище: „Никой по-тежък от въздуха предмет не може да лети”! Но както е казал Леонардо да Винчи: “Когато веднъж си вкусил омаята на това да летиш, завинаги ще вървиш по земята с поглед устремен към небето, защото вече си бил там и пак там неизменно ще искаш да се завърнеш”.
ВЪПРОС: Вашата инсталация в музея Бенаки носи наслов „Книгата на Смъртта говори”. Тя се появи там успоредно с експозицията на сбирката Принцхорн “Причина за смъртта: евтаназия” в деня на симпозиума, посветен на изкуството и лудостта, съорганизиран от музея, Асоциацията на гръцките психиатри, културна асоциация „Еон” и Гьоте институт. Тя коментира медицинските експерименти и умъртвявания, извършвани в концентрационните лагери по време на Втората световна война. В нея виждаме копие от „Книгата на Смъртта” от Маутхаузен, снимки от процеса в Нюрнберг срещу нацистките лекари, увеличен под лупа се чете текст от онова време: “Немската психиатрия - масови убийства на евреи, цигани и хомосексуалисти”... На какво друго може да стане свидетел зрителят, разгръщащ страниците на тази смразяваща книга? Какъв бе артистичният замисъл стоящ зад изпълнението на инсталацията?