Галерия

3

2

1

ПФАЙФЕР: Текстът увеличен под лупата всъщност представлява “ИСТОРИЯТА НА ГЕРМАНИЯ”, а цитатът е от книгата на Уилям Л. Ширър „Възход и падение на Третия Райх” (1960) – хроника на историята на нацистка Германия от 1933 до 1945. Върху двете страници посетителят може да прочете цитати на гръцки, немски и английски, свързани с Action T4 (програмата на нацистка Германия за умъртвяване с евтаназия на неизлечимо или душевно болни пациенти) и с медицинските експерименти с хора. Чрез Райхсканцеларията и министерството на вътрешните работи Хитлер официално включва в нея и пациенти с душевни разстройства, като подбира изявени психиатри за нейното ръководене. "T4" е кодовото наименование за този координиран от ул. „Tiergartenstrasse” № 4 в Берлин проект. Ако човек разлисти страниците, може да прочете повече за палачите и техните жертви. Страниците, които той може да види, са прибавени от мен.
Идеята за инсталацията бе породена от факта, че никога при експонирането на сбирката „Принцхорн” не е било показвано нищо свързано с подбудителите, тоест немските психиатри. Нито в университета в Хайделберг през 2002, нито при последвалите изложби и турнета на колекцията Принцхорн. Бях лично поканен да участвам в събитието от проф. Никос Тзаварас, председател на Асоциацията на гръцките психиатри и организатор на симпозиума. Фактът, че всички концентрационни лагери и психиатрични заведения в Третия Райх са водели своя “Totenbuch”, тоест “Книга на смъртта”,  породи у мен идеята за инсталацията “Книгата на Смъртта говори”. Престъпленията, извършени от немската психиатрия, са уникални и безпрецедентни в историята на човечеството. Масовите убийства на евреи, цигани и хомосексуалисти са предшествани и подготвени от масовите убийства с медицински средства на душевно болни пациенти. През 1939 „Акция T 4” или "Ethanasieerlaß" (декретът за евтаназия) е „спусната” на директорите на психиатрични клиники в границите на довоенна Германия. Наредено им e да изпратят регистрационни формуляри за всеки един пациент на специално създадена в Берлин администрация, за да бъде повърдено дали той отговаря на необходимите критерии за умъртвяване.
Освен това, аз се чувствам и лично въвлечен, тъй като моят баща, участник в съпротивата, е бил затворник в концлагерите Бухенвалд и Bürgermoor, а по-късно е бил в наказателен баталион 999. Както и да стоят нещата, това, което човек трябва да знае е, че между 1940 и 1945 жертва на “Програмата за евтаназия T4” са станали повече от 200 000 пациенти, умъртвени в психиатрични институции. Картини, рисувани от 19 жертви на тази организирана и дивашка евтаназия са изложени в музея Бенаки – аз уличавам извършителите, воден от максимата “Да забравиш означава да убиеш жертвите повторно!”