Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

"Братовчед" на Мишел Пфайфер "лети над нацистко гнездо"

10 Февруари 2011 / 14:02:02  GRReporter
7751 прочитания

ВЪПРОС: Вие посещавате Наксос за пръв път през 1965, тоест принадлежите към ранната вълната чужденци открили и влюбили се в Гърция от следвоенните години  преди тя да се превърне в брандиран туристически продукт. Защо избрахте да се установите именно на Наксос?
ПФАЙФЕР: Мой съсед в Германия, където съм роден и съм получил образованието си бе роденият в Смирна Павлос Флорос (1897-1981), ерудиран писател и поет от поколението космополитни гръцки автори от периода между двете войни, повлияни от европейските литературни и идеологически течения. Той ми разказваше много за неговата обична родина и силно ме насърчаваше да посетя Гърция. Изучавал съм старогръцки и латински в класическа гимназия, тъй че, когато я посетих за пръв път през 1965 имах известна представа за Гърция – можех да чета, но не и да говоря новогръцки. Павлос ни посъветва да отседнем в хотел „Фрини” в Палео Фалиро. Мебелировката там бе в месинг и махагон – много романтично, много гръцко, а аз тъкмо се бях оженил само година преди това. Ако човек прекосеше булевард „Посейдонос”, можеше да се окъпе в морето. Отидохме до Пирея, за да вземем кораб и ето, че той се наричаше „Марилена”  - готов да отплава с пълна пара към Кикладите. Името на съпругата ми е Марлене и аз си помислих: „Не е ли странно, името на кораба би трябвало да бъде съществително в женски род, а то бе в среден!? (на гръцки το πλοίο «Μαριλένα»).
Отплавахме от Пирея в 8 сутринта и пристигнахме на Наксос в 11 вечерта сред олелия от виковете на островитяните, блеенето на кози и кудкудякането на кокошки – но ние бяхме толкова щастливи, дори неразборията и мръсотията ни се струваха красиви! По онова време на Наксос имаше само два хотела, а в местното кафене срещнахме кир Михалис, който ни предложи двойна стая с душ срещу 15 драхми на вечер в неговия хотел „Дионисос” под стените на стария венециански замък “Кастро”. Когато отидохме в хотела съпругата му Попи ни каза, че цената на двойната стая е 20 драхми на вечер, като се оправда, че нейният съпруг бил от село Апирантос, едно от планинските села на Наксос, „където живеели лъжци и крадци”. Така или иначе ние наехме стаята. На следващата сутрин попитах кир Михалис дали мога да взема горещ душ. „Почакайте няколко минути, моля”, каза той”, „и ще има топла вода в банята”. Той се качи на покрива на къщата, от любопитство го последвах и видях как запали огън под 200-литров варел, закрепен на триножник и свързан с тръба към водопроводната система. Колко умно, колко по гръцки изобретателно, казах си аз, колко артистично – и така ние се влюбихме в острова. Години наред се завръщахме в Гърция за кратко, но прекарвахме зимата в Германия, и така до 1973.
През 1974 решихме да се преселим в Гърция, тоест на Наксос. Оттогава работим и живеем на този остров в старата венецианска (и от периода на латинското владичество) крепост в някогашния дом на губернатора на Херцога. След 30 години, през които студиото ми се намираше в бившия урсулински менастир, сега го преместих в бившите конюшни на палацо Coronello недалеч от Източната крепостна врата на замъка. Като визуален артист е важно да спомена Светлината! Както казва Паул Клее: “Единствено в Северна Африка светлината е по-добра, отколкото в Гърция.” Налице е и Любовта, а с течение на времето проумяхме, че „в страна като Гърция има и много сенчести неща . . . Именно заради изобилната светлина”. През1980 станахме жители н Наксос.
ВЪПРОС: Като отдавнашен жител на Наксос човек би приел за даденост, че сигурно сте в приятелски отношения с двете най-прочути личности, родени там - бореца от Съпротивата, ляв интелектуалец и вечен бунтар Манолис Глезос, който през 1941 по време на немската окупация заедно с А. Сантас сваля знамето с фашистката свастика от Акропола, и световно известния драматург Яковос Кабанелис, чиято дейност по време на съпротивата завършва с арестуването му от германците през 1943 и изпращането му в концлагера Маутхаузен. Там той остава до освобождаването на затворниците от Съюзниците. Една от неговите най-известни творби е „Балада за Маутхаузен”, в която разказва историята на двама затворници, влюбвили се един в друг, а Микис Теодоракис композира музика по нея. Бихте ли споделили впечатления от познанството ви и разговори, които сте водили с Глезос и Кабанелис?

Категории: Клаус Пфайфер Принцхорн остров Наксос нацисти душевноболни визуални изкуства
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus