Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

"Братовчед" на Мишел Пфайфер "лети над нацистко гнездо"

10 Февруари 2011 / 14:02:02  GRReporter
7750 прочитания

ПФАЙФЕР: Запознах се с Манолис Глезос в началото на  осемдесетте години, когато той откри „Свободния университет” на Наксос и изнесе беседа за тежките условия в Гърция през 1942/1943, когато мнозина умират от глад и изтощение. Когато разбра, че съм роден в Германия, той се дистанцира от мен, а хубавите му сини очи станаха ледени като глетчер. По-късно той узна историята на моя баща и ние се сближихме. След като прочетох книгата на Спирос Меледзис „С партизаните в планината” („Με τους αντάρτες στα βουνά”) и научих, че брат му Никос е бил убит от германците, нарисувах портрет на брат му в по-големи размери, тъй като Манолис разполагаше само с негова паспортна снимка. Тази картина сега може да бъде видяна в библиотеката „Никос Глезос” в родното село на двамата братя - Апирантос на Наксос. Оттогава насетне ние станахме истниски близки. Спомням си един обяд в Апирантос с Манолис Глезос, проф. Георгиос Александрос Мангакис, който изнесе беседата при откриването на японския проект “ECO & EGO” в общината на Наксос през 2004, и проф. Василис Сфироерас - историка, който веднъж ми каза, че по-голямата част от интелигенцията в Гърция идва от планинските села. Той говори на откриването на моята изложба “Крилати думи”. Обядът в прочутия ресторант на Лефтерис бе организиран, тъй като тримата приятели искаха да ми помогнат в осъществяването на проект, който още не съм реализирал, но може би един ден ще успея да направя. Става дума за един от моите “зелени проекти”, тоест планирам да очертая контурите на стените от суха каменна зидария по планинските склонове на Наксос с тенекиени кутийки от напитки и найлонови торбички за пазаруване. Последно се видях с Манолис Глезос на гражданския помен в памет на  брат му Никос. Аз бях единственият «Ξένος» (чужденец) поканен на този случай в Културния център в Апирантос. Манолис Глезос каза: “Днес сред нас се намира и един германец, но не защото немци убиха брат ми Никос, а защото Клаус е приятел и е поканен тук днес, тъй като е художникът нарисувал портрета на моя брат.”... Бях толкова смутен. Всички се вторачиха в мен и ми се искаше да се превърна в мишле и да изчезна в някоя малка дупка.
С Яковос Кабанелис се срещнах за пръв път на Фестивала на балканското кино, където аз показах “най-късия късометражен филм на всички времена”, озаглавен “Crash” и бе представена изложба с мои работи с наслов “... и те изобретиха крилете”. Той ме заговори и ме попита дали някой ден бих искал да направя декора за някоя от неговите театрални пиеси. Преди няколко години Кабанелис публикува карта на крепостта на Наксос (дотогава не съществуваше актуална карта на венецианската/латинска крепост), и аз изработих такава за албума озаглавен “Наксос,” издадане по инициатива на общината на острова.
ВЪПРОС: Въпросът за обезщетенията, които Германия дължи заради жестокостите – физически, морални и материални щети, предизвикани от нацистите през Втората световна война по време на Окупацията, са болна тема в немско-гръцките отношения, занимаваща политици, историци, дипломати, артисти. Неотдавна по един от гръцките държавни канали - ET1 на два пъти бе показан разтърсващият документален филм „Песен за Аргирис” («Ένα τραγούδι για τον Αργύρη»). Той разказва историята на човек, днес учен, който живее в Женева, който като дете  по време на Окупацията става жертва на зверското клане в гръцкото село Дистомо. Семейството му е избито и той израства в различни сиропиталища в Гърция и Швейцария, а личната му история се превръща в универсален символ на справянето с психически травмиращите спомени от  военните години и на страданието, трансформирано в креативна енергия за световен мир. Какво е вашето отношение по въпроса за германската вина, дължи ли Германия морално (и евентуално) финансово обезщетение на Гърция?
ПФАЙФЕР: Като човек роден в Германия и след като съм живял толкова дълго време на Наксос, все още се удивлявам на това колко толерантни са гърците към случилото се през Втората световна война, и то не само в Калаврита или Дистомо. Спомням си как веднъж, когато бях на шестнайсет години попаднах в Амстердам и бях обвинен от един възрастен холандец заради зверствата причинени от германците в Нидерландия. Той ме обвини в убийството на 6 милиона евреи като не прие моя отговор, че баща ми също е понесъл страдания в концентрационен лагер.
Все пак нещо подобно никога не ми се е случвало в Гърция. Както и да е, моето лично мнение е, че бремето на организираното убиване – методичното изтребване на човешки същества в Третия райх, все още ужасява мнозина по света. Концентрационните лагери са изобретени от англичаните в Южна Африка, геноциди е имало по земята още от времето на Кайн и Авел  - при сталинисткия режим, в Биафра, в Турция срещу арменците... изброяването край няма, но никога това не е правено така методично, с такава прецизна организираност и в такъв мащаб, както са го сторили немските нацисти, а това ужасява хората и до днес! Финансовите обезщетения към Гърция, споменавани толкова често от медиите днес (и Манолис Глезос отнесе въпроса до немския върховен съд в Карлсруе) според мен нямат нищо общо с настоящата финансова криза тук в Гърция. По мое мнение, поставянето на компенсациите към Гърция и сегашната финансова криза в Гърция в един контекст е погрешно.
ВЪПРОС: В краткия ни разговор в музея Бенаки вие споменахте, че актрисата Мишел Пфайфър а ваша братовчедка (или поне далечна родственица?), че корените на семейството ви, както и на нейното, са от Безансон във Франция. Бихте ли разказали на нашите читатели нещо повече за вашата фамилна история?

Категории: Клаус Пфайфер Принцхорн остров Наксос нацисти душевноболни визуални изкуства
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus