Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
В края на януари под егидата на гръцкия президент Каролос Папуляс в новата сграда на музея Бенаки в Атина бе открита експозиция с наслов ”Причина за смъртта: евтаназия”, представяща картини от сбирката „Принцхорн” към Психиатричната клиника на университета в Хайделберг. Тези значими творби гостуват за пръв път в Гърция. Експонираните 96 картини са рисувани от 18 художници - душевно болни пациенти и жертви на програмата за умъртвяване чрез евтаназия, прилагана от нацистите в периода 1939-1944. Сбирката дължи съществуването си на лекаря и историк Ханс Принцхорн (1886-1933), събрал след Първата световна война рисунки от различни психиатрични заведения и положил началото на тази уникална колекция. Той е воден от интереса си да проучи въпроси на културната антропология, като този за източника на артистичния импулс, стреми се да проумее “шизофреничния смисъл на съществуването”, както той е изразен в експресионистичното изкуство по негово време. Големият му принос е в това, че като подлага на позитивна преоценка маргинализираното изкуство на “лудостта и безумството” и неговите създатели, той проправя път за признаване на таланта на душевно болните и неговото възприемане от обществото. Експозицията обединява история, изкуство и психиатрична наука и отразява деструктивната сила на обществото, което при определени обстоятелства на екстремна политика залага опасни капани за неговите по-слаби или в неизгодна позиция членове, независимо от потенциала на тяхната творческа енергия.
На симпозиума „Изкуството на хора въдворени в заведения за душевно болни” - паралелно събитие в Бенаки, последвало откриването на тази разтърсваща експозиция, бе показана и инсталацията на съвременния немски художник и скулптор – не клиничен пациент – Клаус Пфайфер, който живее и работи на остров Наксос. Неговата творба „Книгата на смъртта говори” е провокирана от водените в нацистките концлагери статистическите архиви за медицинските експерименти и техните летални резултати. При победния ход на Съюзническите войски през Втората световна война повечето от тези архиви са унищожени от нацистите. Творбата на Пфайфер повдига завесата на мълчанието и изобличава, разкрива смразяващата медицинска истина, криеща се зад ярките цветове на халюциногенните рисунки, които посетителят може да види. А тя е, че пациентите са били подлагани на експерименти с луминал, горчичен газ, замразяване, частично отравяне, солена морска вода. Така един умствено здрав човек на изкуството прониква в бездната от безумство, бруталност и безчовечна жестокост. Специално за GRReporter Здравка Михайлова разговаря с художника Клаус Пфайфер.
ВЪПРОС: В изкуството си вие използвате мощната метафора на летенето, то е и „лого” на вашата убестраница www.flypfeifferfly.com Преодоляването на земното притегляне е една от най-старите и дръзки мечти на човечеството – от Икар през експериментите на Леонардо да Винчи с летателни механизми до съвременния роман “Пилето” от Уилям Уортън и екранизацията му от Алън Паркър, спечелила Голямата награда (1985) на журито на филмовия фестивал в Кан. Вие самият се превръщате в инсталация във вашите летателни експерименти на остров Наксос. Какво е нужно на човек, за да може да полети?